A A A
Сопот се намира на 64 км от Пловдив и само на 4 км от Карлово. Градът е един от центровете на Българското възраждане. Тук се ражда и формира като личност големият български писател Иван Вазов (1850-1921). Родната му къща в центъра на града е възстановена и превърната в музей. Други забележителности на града са Девическият метох и основаният през XIII в. манастир „Св. Спас”. Ежегодно Сопот е домакин на републикански и международни състезания по парапланеризъм.
Сопот е старо българско селище, основано през XIV век. На 2 км северозападно от Сопот се извисяват крепостните зидове на средновековната българска крепост Аневско кале – част от средновековния град Копсис, процъфтявал през XIII-XIV век.
Сопот е един от центровете на Българското възраждане. Възрожденският поминък на населението е свързан най-вече със занаятчийството - вълнарство, предачество, тъкачество, абаджийство (производство на груб вълнен плат), терзийство (шиене на дрехи), воденичарство и др. Тук е открита първата на Балканския полуостров “шишеджийница” или стъкларска фабрика. Много добре развито е и розопроизводството.
Сопот е и един от центровете на националноосвободителните борби. Тук се ражда и формира като личност патриархът на българската литература – писателят Иван Вазов (1850 г. – 1921 г.).
Родната къща на големия български писател Иван Вазов се намира в центъра на град Сопот, на ул. „Васил Левски” № 1. Къщата е построена през XVIII век от дядото на писателя, но оригиналната сграда е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война (1877 г. – 1878 г.). През 1920 г. е взето решение за възстановяване на родния му дом и уреждане на музей в него. Музеят отваря врати на 6 юни 1935 г. В музея са запазени много лични вещи на писателя и семейството му, сред които и черги и губери, изработени от майката на Вазов - Съба Вазова. В двора се помещават няколко сгради, които приютяват различни експозиции. В една от стаите е организирана възстановка с манекени на бръснарницата на Хаджи Ахил от едноименния Вазов разказ. През калдъръмения двор, украсен с чемшири и цветя, минава и вада с вода, което е много характерно за сопотските улици и дворове. Малка порта води до съседен двор, където се намира и експозиционната зала, посветена на жизнения и творчески път на писателя.
Други интересни сгради в Сопот от периода на Възраждането (XVIII – XIX в.) са Фратевата, Шошевата, Бъдината, Хаджи Манчовата и Тумбалиевата къща.
Друга забележителност на града е Девическият метох „Въведение Богородично”, който се намира в централната част на Сопот. На метри от метоха е църквата “Св. св. апостоли Петър и Павел”, впечатляваща с оригиналната си архитектура – дело на брациговски майстори от 1846 г.
На около километър от града, в подножието на планината, се намира сопотският манастир „Св. Спас”. Той е основан през XIII в. и е все още действащ. Сопот е град с богати културни традиции – ежегодно тук се провеждат концерти, чествания и изложби като Вазовите празници, чиято кулминация е 9 юли – рождената дата на поета.
Възможностите за туризъм в градчето са многобройни. То привлича голям брой българи и чужденци със запазения си възрожденски облик, традиции и култура. Градът и красивата природа около него все повече се утвърждават като предпочитано място за парапланеризъм и планинско колоездене. Ежегодно Сопот е домакин на републикански и международни състезания по парапланеризъм с множество дисциплини.

 

Източник: ОП Туризъм

www.visitplovdiv.com

Най-високия водопад на Балканския полуостров - Райското пръскало, се намира в Централната част на Стара планина в подножието на връх Ботев и в близост до Калофер. Величественият водопад принадлежи към територията на природния резерват Джендема. Пенливите си води Райското пръскало си набавя от снежните преспи на връх Ботев. Пръските на водопада, падащи от невероятната височина от 124,5 метра, създават неописуема красота и удивление у туриста.

В Централна Стара планина, в подножието на връх Ботев се открива невероятната панорама на Райското пръскало. Този прекрасен природен феномен е най-високият водопад на Балканския полуостров. Райското пръскало се намира в рамките на един от трите национални парка, включени в списъка със Световното природно наследство на ЮНЕСКО - Централен Балкан. По конкретно, Райското пръскало влиза в територията на резерват Северен Джендем, считан за резерватът с най-голяма надморска височина в целия парк.

Райското пръскало често се споменава и като Калоферското пръскало, защото водопадът се намира доста близо до възрожденския Калофер. Изключителната красота на това място е причина за силния туристически интерес не само от страна на българите, но и от много чужденци. В района на Райското пръскало се развива активно планински и екотуризъм. Водопадът е образуван сред планински зъбери, които пък са магнетично предизвикателство за любителите на скалното катерене, за което също са създадени отлични условия.

Райското пръскало захранва своите води от снежните преспи на най-високия връх в Стара планина - връх Ботев. Неописуемо красивият воден пад на Райското пръскало се стича от рекордната височина от 124.5 метра, а докато стигне до най-долната си част водата на природния феномен се разбива на милиони малки капки, които придават основния чар на Райското пръскало. Стигнала до основата на водопада, водата образува малък поток, който се влива в Бяла река. Нейният водосбор влиза от своя страна в резерват Джендем. Oфициално за природна забележителност на страната Райското пръскало е обявено през 1965 година.

Тази главна за България природна забележителност е най-пълноводна през летните месеци, в следствие на което по това време на годината тук е пълно с най-много посетители. В подножието на Райското пръскало е разположена прочутата сред палнинците хижа Рай, която е основен изходен пункт към красивата природна забележителност.

Основният туристически маршрут към самия резерват Джендем има отправна точка за град Калофер. От там по асфалтиран път с дължина около 6 км се минава през живописното ждрело на река Тунджа се стига до местността Паниците. Паниците е основен изходен пункт за маршрута към хижа Рай, а тук туристите могат да намерят хотели и паркинги, където да отседнат или да оставят автомобила си.

От Паниците по добре обозначена с табели и синьо-бяла маркировка пътека, след около 15-20 минути се стига до главния вход на Националния парк в местността Поняка. След около 40-минутен преход през буково-дъбова гора ще стигнете до южната част на планинското пасище “Параджика”, с внушителна гледка към резерват “Джендема”.

От входа на резервата Джендерма до самата хижа Рай и след това до Райското пръскало преходът е по-малко от 2 часа, като пътеката е приятна, обградена от красиви букови гори. Годишно до отвесните скали на Райското пръскало, по този маршрут преминават повече от 7 000 души. В красивия природен район на Райското пръскало, освен да се насладите на природното чудо може да се отдадете на ред приятни занимания на открито - спускане с парапланер, конна езда, пешеходен туризъм или пък сафари с джипове.

 

Източник: ОП Туризъм

www.visitplovdiv.com

Калофер е малък град, разположен в подножието на връх Ботев, на 56 км от Пловдив и на 17 км от Карлово. В Калофер е роден известният български поет и революционер Христо Ботев (1848-1876). Туристите могат да посетят родната му къща, превърната в мемориален комплекс, училището на даскал Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев) и най-новия музей - Калоферската къща на историята. Атракция представляват запазените и до днес занаяти като плетенето на калоферска дантела.

Легендата разказва, че районът на днешния Калофер е заселен в средата на XVI век от група мъже, предвождани от Калифер войвода, които нападали преминаващите турски кервани. Заради непосилността си да се справи с Калифер войвода и хората му, султанът се принудил да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи, при условие че престанат да нападат керваните. Легендата разказва също, че мъжете си откраднали жени за невести от близкия град Сопот.

През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център. Наречен е „Алтън Калофер” (Златен Калофер).

В Калофер е роден известният български поет и революционер Христо Ботев. Днес родната му къща, превърната в мемориален комплекс, е един от най-интересните обекти за посещение в града. Там може да се научи много за революционната история на България и за един от главните участници в нея.

Туристите могат да посетят и училището на даскал Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев) и да научат повече за методите, по които са учили децата тогава, да пояздят кон или да походят пеш по някои от конните или пешеходни маршрути в Националния парк или да бъдат участници в някои от традиционните фестивали.

Един от най-интересните празници в града е честването на Йордановден и рождението на Христо Ботев на 6 януари. Тогава се играе прочутото калоферско хоро. Ритуалът започва рано сутринта с празнична литургия, след която голяма група мъже и младежи се отправят към реката. Там свещеник хвърля във водите кръст за здраве. Кръстът се улавя и се дава на най-младия участник в ритуала. След това в ледените води на реката мъжете извиват своето хоро и пеят песни. По-късно хорото се пренася на брега, а след това започват празниците по отбелязване годишнината от рождението на Ботев.

Най-новият музей в града е Калоферската къща на историята - своеобразен етнографски и културен център на града, представящ неговото живо наследство - тъкачеството и  традиционните местни черги, традиционни облекла и фестивални костюми, музикални инструменти и възстановка на типична гостна стая.

Интерес в града представляват също многобройните действащи църкви, манастири и параклиси. Мъжкият и Женският калоферски манастир са най-значимите от тях. Женският манастир се намира на около 5-10 минути пеша от центъра на града и е заобиколен от прекрасен двор. Мъжкият манастир се намира на около 15-20 мин. с кола или на около 1 час пеш от центъра на града и е разположен в живописна долина на брега на Бяла река, заобиколен от прекрасни планини.

Градът е запазил своята възрожденска архитектура, традиции и бит. Атракция представляват запазените и до днес калоферски занаяти като плетенето на калоферска дантела.

Възможностите за настаняване в Калофер са многобройни - от традиционна възрожденска къща до съвременен хотел, а ресторантите предлагат традиционна българска кухня и местни специалитети.

Калофер е утвърдена дестинация за екотуризъм. Посетителският информационен център се ръководи и стопанисва от местното Сдружение за екотуризъм „Централен Балкан – Калофер” и е отворен през цялата година. Служителите в центъра ще ви помогнат при планиране на вашето пътуване и престой с резервация или наемането на водач за някой от по-дългите маршрути.

 

Източник: ОП Туризъм

www.visitplovdiv.com

Карлово е разположен на 60 км северно от Пловдив в южното подножие на Стара планина, в Розовата долина. Връх на своя икономически и духовен разцвет градът достига в периода на Възраждането. Карлово е най-вече прочут като родно място на националния герой Васил Левски (1837-1873) - главен организатор на национално-освободителното движение. Родната му къща днес е превърната в музей. В близост до града се намират Карловските минерални бани.
Карлово е град в Централна България. Намира се в северната част на Карловската котловина.
Според исторически сведения, земите на днешно Карлово са обитавани от древни времена от траки от племето одриси. През късноантичната епоха оттук е минавал път, свързващ Черноморието с град Сердика, днешна София. За охраната на пътя са се грижили много крепостти по неговото протежение, някои от които в района на днешно Карлово.
В района около съвременния град е имало няколко селища и крепости. През XV век османският султан дарява село Сушица и прилежащите му земи на своя изтъкнат военачалник Карлъ Али бей. Вероятно от неговото име произлиза и днешното наименование на Карлово. От този период се датира и най-старият архитектурен паметник в града – Куршум джамия.
През Възраждането Карлово се превръща в един развит занаятчийски и търговски център. Над 30 занаята са се упражнявали от местното население, сред които розопроизводство, златарство и тъкачество. Местните търговци и занаятчии търгували с цялата Османска империя и с по-далечни места. 
През периода на Възраждането градът променя своя облик. През 1839 г. е построена църквата Св. Богородица. Това е храмът, в който Васил Левски е ръкоположен за йеродякон. Другата църква – Св. Николай – е построена през 1847 г. През 1836 година Карлово се радва на нова сграда за взаимното училище, а модерното петокласно училище отваря врати през 1871 г. Средището на културата – карловското читалище – е създадено през 1861 г. 
След Освобождението Карлово преминава през периоди на подеми и спадове, но най-силни са годините на града след Втората Световна Война, когато се превръща в промишлен, културен и военен център с много заводи. 
Родом от Карлово са много бележити българи. Пръв сред тях е националният ни герой Васил Левски. Бащата на бележития ни поет и революционер Христо Ботев – Ботьо Петков - също е роден в града. Други известни личности, родом от Карлово, са предприемчивите братята Христо и Евлоги Георгиеви, едни от най-големите дарители за култура и просвета на България, книжовникът Райно Попович и публицистът Иван Богоров.
Днес Карлово се гордее с многото си забележителности. Най-голямата от тях е родната къща на Васил Левски. В къщата-музей автентично е запазена обстановката, в която е израснал великият български революционер.
Друга забележителност е историческият музей, който се намира в старата част на града. Той е интересен не само с богатата си музейна сбирка от предмети и артефакти, проследяващи историята на региона от най-дълбока древност до сега. Музеят се помещава в сградата на Петокласното училище, която сама по себе си е истински шедьовър на Възрожденското изкуство.
В старата част на Карлово има и други интересни забележителности – църквите Св. Богородица и Св. Никола, а също и Историческо място Стария град, съхранило в себе си уникалната атмосфера на Българското Възраждане.
Карловци имат много празници, но най-почитаните сред тях са 19 февруари – денят на смъртта на Васил Левски и 18 юли – рожденната дата на революционера. Празникът на розата се празнува през първата събота на юни.

 

Източник: ОП Туризъм

www.visitplovdiv.com

Розовата долина е разположена на около 60 км на север от Пловдив, между Средна гора и Стара планина – от Казанлък до Клисура. Долината е известна с отглеждането на рози с промишлена цел и е един от символите на България. От цветовете им се произвежда прочутото розово масло – основна съставка в световната парфюмерийна и козметична индустрия. Всяка година в Карлово и Казанлък в първите почивни дни на юни се отбелязва Празникът на розата.
Розовата долина е област в България, намираща се южно от Стара планина, между нея и източната част на долна Средна гора на юг. Състои се от две речни долини - тази на Стряма на запад и на Тунджа на изток. Долината е известна с отглеждането на рози с промишлена цел и е един от символите на България. Там от векове се култивира розата Rosa damascena, от която чрез дестилация и други процеси се получава розово масло, което намира широко приложение във фармацията, парфюмерията и др. Самата долина има специфичен климат, изразяващ се с кратка мека зима и продължителна топла пролет. Розата се нуждае от влага и топлина и затова именно тук са разположени почти всички полета с маслодайна роза.
Преди около три столетия от Близкия изток е била донесена Маслодайната роза Дамаскиня. От XVII век насам България се е наложила като един от основните производители на масло от роза. Днес тя добива около 1 тон розово масло годишно - в България се произвеждат 70% от розовото масло в света, което прави страната най-големият производител на розово масло. За производството на 1 кг. розова вода се оползотворява 1 кг. розов цвят, а за производството на 1 кг. розово масло са необходими близо 3500 кг. цвят. За да се оформи розовия храст и да започне първия розобер са необходими 3 години след засаждането му. Розоберът се извършва ръчно, а брането започва много рано сутрин и продължава най-късно до обяд. Цветът трябва да е свеж и не трябва да е изцяло разцъфнал. Това е необходимо, за да се запазят максимално аромата и влажността му.
През 1969 г. е открита първата експозиция "Казанлъшка роза" в Института по розата. Единствен по рода си в България, музеят на розата проследява развитието на традиционното и съвременно розопроизводство в България от зараждането му до наши дни. В атрактивния историко-етнографски комплекс "Кулата" - гр. Казанлък, туристите могат да наблюдават примитивно розоварене и да опитат от продуктите с маслодайната роза - мармалад, ликьор. Познати са повече от 10 000 вида рози, но само 200 от тях са маслодайни. 
България е известна с красивата си природа и древните си и уникални обичаи. Прочутата маслодайна българска роза също се е превърнала в неделима част от историята и културата на България.
Много писатели, художници и певци пишат, рисуват и пеят за нея. Като важен символ на страната розата има свой собствен празник - Фестивалът на розата, който се провежда всяка година през юни.

 

Източник: ОП Туризъм

www.visitplovdiv.com

Село Старосел се намира в близост до град Хисаря. След откритите край него антични тракийски гробници и храмове то придобива световна известност.През V в. пр.Хр. тук е било разположено древно тракийско селище с могъщи племенни вождове и богата местна аристокрация. Тракийският култов комплекс в Четиньовата могила, разкрит през 2000 г., е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей.  Комплекс за винен туризъм е разположен в подножието на историческия хълм.

Тракийският култов комплекс в Четиньовата могила, на 4 км от с. Старосел, е открит през 2000 г. Има статут на групов археологически паметник на културата, обявен с писмо № 1480 от 04.06.2001 г. Това е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Датира се от края на V и началото на ІV в. пр. Хр.

Тракийският култов комплекс при Старосел обхваща шест подмогилни храма, четири от които уникални, както и няколко царски погребения. Достъпни за туристически посещения са големият храм на Четиньова могила и храм “Хоризонт”.

Цялата могила е оградена със стена от обработени гранитни блокове. Дължината й е 241 метра, а на височина достига до 3,5 метра. Стената се нарича крепида и очертава кръг, който според тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето. Входът на храма е с парадно стълбище и два пиедестала, на които са стояли статуи на лъвове.

Стълбището извежда посетителите на равна площадка, използвана за ритуални танци. Коридор води до същинската фасада на храма и кръглата зала с 10 декоративни полуколони и триглифи (правоъгълна плоча над всяка колона) със синьо-червена украса. В храма са се изпълнявали религиозни церемонии, свързани с култа към Великата богиня-майка, нейния син Слънцето и Орфей. На северната страна на могилата се намира хранилище за вино или вода.

Храмът на Четиньова могила се намира на важно място, в район с много скални светилища и могили.Находките, открити в района на археологическите разкопки, могат да се видят в Националния исторически музей и в Археологическия музей в София.

Могила “Хоризонт” се намира в местността Манастирчето, на около 1,5 от село Старосел. До могилата има обозначителна табела, паркинг, а оттам до храма следва пешеходна пътека. Храмът се датира от края на V и началото на ІV в. пр. Хр. Това е единственият открит в Тракия храм с колонада. Десетте колони са върху база, с по два барабана и капител в ранен дорийски стил. В него е бил погребан тракиец от висш ранг, свидетелство за което са намерените предмети в гроба – бронзови върхове на стрели, сребърни мъниста и златни пластинки за пришиване към дрехи.

 

 

Източник: ОП Туризъм

www.visitplovdiv.com

Разположен под южните склонове на Средна гора. Характерно за града е термалното находище от 22 извора с доказани лечебни качества. Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. Градът има богата хилядолетна история. След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям град. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа.

Град Хисар е модерен балнеоложки курорт, разположен в малка котловина на около 45 км от Пловдив.

Климатът е смесен преходноконтинентален. Средната годишна температура е около 11.9°С и с най-много слънчеви дни – 280 за година. Лятото е умерено горещо с намалена влажност. Зимата е мека и с краткотрайна снежна покривка. Пролетта е свежа, а есентта – умерено топла и продължителна.

Биоклиматичните дадености сполучливо допълват и увеличават лечебните възможности на балнеологичните фактори. 22-та топли минерални извора са национално богатство и всеки един от тях е с различни лечебни свойства. Минералната вода е леко минерализирана, хидро-карбонатна, с температура на водата 52°С.

В курорта успешно се лекуват заболявания на пикочо-отделителната система, стомашно-чревния тракт, жлъчно-чернодробни и на опорно-двигателния апарат.

Поради отличните природни дадености, благоприятен климат и многобройните топли минерални извори, тези места са били обитавани почти без прекъсване от древността до наши дни. Най-ранните праисторически селища възникнали около V хилядолетие пр. н. е. По-късно територията е била населена от тракийското племе беси, което през V и първата половина на IV век пр.н.е. е влизало в пределите на Одриското царство.

За разлика от останалите селища в Римската провинция Тракия през тази епоха, селището при топлите минирални извори /днешен Хисар/ се разраства до такава степен, че през ІІІ – ІV век от н.е. се превръща в значителен град. В началото на ІV век по времето на император Диоклециан градът е обграден с високи и дебели крепостни стени, части от които се виждат и днес. На негово име градът е наречен Диоклецианопол. Безспорен е фактът, че най-внушителните образци от античната култура в Хисар са именно от този период. Запазена е част от крепостната стена, дълга 2315 м, с четири входа, като най-известна е южната порта, наречена “Камилите” – главна градска порта към Тримонциум (Пловдив), термите, амфитеатърът от IV в. с площ на арената 765 кв.м, късно-римски жилищни сгради , ранно-християнски базилики, некропол и гробници.

Днес Хисар със своите над 20 хотела и балнеосанаториуми с 3800 легла и над 8 200 пансионатни легла е един от най-големите СПА курорти в страната, в който ежегодно почиват и се лекуват хиляди туристи.

 

Източник: ОП Туризъм

www.visitplovdiv.com

В полите на Родопите, на около 1 км от град Перущица и на 20 км югозападно от Пловдив, се намират величествените руини на раннохристиянската базилика „Света Богородица”, наричана „Червената църква” заради цвета на стените й. Построена през IV – V век в съседство със старо езическо светилище, тя е призната за един от най-забележителните европейски архитектурни паметници от ранното средновековие. През 2012 г. Червената църква бе реставрирана и бе изградена туристическа инфраструктура.

Червената църква край Перущица е един от най-добре запазилите се рядко срещани образци на раннохристиянска византийска архитектура. За съжаление местността и останките на самата църква не са добре поддържани. Липсва маркировка, пътят е стар и разбит, но проходим, а покрай него има нахвърляни боклуци. С пустеещите полета наоколо и самотните зидове на църквата, мястото излъчва меланхолия дори и в слънчев ден. Въпреки това все още е внушително да бъдат видени на живо останките от този религиозен паметник, чиито северозападни части са се запазили на височина от 14 м.

Църквата е построена в края на 4 век, като се предполага, че по това време е функционирала като маритириум (дом за реликвите на светец). От възстановките на археолозите, проучвали останките на църквата ,става ясно, че тя е била внушителна за времето си постройка.

По-късно през 6 век сградата е превърната в базилика и към централната й част са прибавени параклис от южната страна и баптистерия (помещение, в което са се извършвали покръстванията) от север. В баптистерията все още може да бъде видяна писцината (басейнът), с форма на кръст със заоблени краища, която се е използвала за ритуала.

Вероятно през 7 век, при нашествия на печенеги и на кумански племена, са нанесени сериозни увреждания на постройката. През 11- 12 век е била извършена реновация на сградата и на стенописите й, бил е добавен портик от запад, чийто стъпала са се запазили до днес, и некропол на северозапад.

Архитектурният й план е подобен на четирилистник или на гръцки кръст със заоблени страни - около ценрталното квадратно пространство (със страна 8 м) се откриват четири конхи (полуокръжни помещения) с еднаква големина. Източната конха е ограничена от плътна стена, а при останалите - ажурни колонади позволяват да се преминава в обикалящите ги север - запад коридори. Централната част се е издигала на внушителните 17,5 м и е окончавала с купол, а конхите са достигали до 11, 5 м. Прозорци е имало само на големите стени, а също и на втория етаж. Цялата сграда е построена от червени тухли (квадри), споени с розов хоросан, от където църквата получава името си.

Фреските, остатъците от които се виждат днес на вертикалните части на северната стена и на арките при проходите, са от реставрацията през 11-12 век. Те повтарят оригиналните стенописи. Представляват детството, мъченията и чудесата на Христос. Епизодите от детството заемат северната конха, на южната са изобразени мъченията, а на западната са чудесата. По същото време подът и долната част на стените са били постлани с мозайка от малки мраморни кубчета, вероятно сиви и жълти. Многоцветното мраморно покритие достигало до 2 м височина и е било издържано в същата гама като стенописите над него.

 

Източник: ОП Туризъм

www.visitplovdiv.com

Архитектурният резерват Широка лъка се намира в Родопите, на 100 км южно от Пловдив и на 16 км западно от Пампорово. Основано през XVII в., селото е известно със своите красиви, автентични родопски къщи, с Етнографския музей „Згуровски конак” и църквата „Успение Богородично“.Широка лъка е прочута и със съхранения си фолклор. Тук са се родили едни от най-известните певци и гайдари на Родопите. През 1972 г. в селото е създадено Национално училище за фолклорни изкуства.

Село Широка лъка се намира в Родопите, на 23 км северозападно от Смолян и на 16 км от Пампорово. Селото е получило името си от старобългарската дума „лъка” – извивка, кривина, лъкатушене.

Широка лъка е основано като селище през XVII в., а днес е една от най-посещаваните туристически дестинации. Селото е запазило своята възрожденска архитектура, музикална култура, красива природа и богата история.

Широка лъка е известна със своите красиви, автентични родопски къщи, разположени амфитеатрално от двете страни на реката. Местните майстори строители били прочути в цялата страна. Старите къщи са в типичния за Родопите архитектурен стил – двуетажни, с еркери и вътрешно дървено стълбище. Повечето стаи са широки, с дървени миндери до стените, прозорците са малки. Най-известни са Сгуровската, Учиковската, Григоровската къща.

Селото е прочуто и със съхранения си фолклор. Тук са се родили едни от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор. През 1972 г. в селото е създадено Национално училище за фолклорни изкуства.

Всяка първа неделя от месец март в Широка лъка се провежда ежегоден Кукерски фестивал, наречен „Песпонеделник“. В този ден всеки гост на селото става свидетел на странна гледка – големи чудовища-кукери, въоръжени с дървени саби, боядисани в червено, танцуват из улиците, за да изгонят всяко зло от къщите и от душите на хората. Кукерите са накичени с чесън, боб, чушки. На кръста им е завързан колан, на който са закачени различни по големина родопски чанове. В този ден се пеят много родопски песни, а хората празнуват. Освен местните кукери на фестивала гостуват и много кукерски състави от страната и чужбина.

Едно от емблематичните места за посещения са Етнографският музей „Згуровски конак”, подреден като богата родопска къща от края на XIX век, и църквата „Успение Богородично“, построена през 1834 г. за 38 денонощия от цялото население на Широка лъка.

Други интересни забележителности, които могат да бъдат разгледани тук, са родната къща на Екзарх Стефан І (висш български православен духовник), паметникът на Екзарх Стефан І в центъра на селото, паметникът на Капитан Петко войвода (български революционер, борил се срещу османската власт) и къщата, която е била негов щаб. Широка лъка е идеално място за селски и екологичен туризъм. Природата, архитектурата, чистият въздух, вековните борове привличат много туристи. В селото има уютни хотелчета и частни квартири, където може да се отседне.

В района на Широка лъка могат да се видят още природните скални феномени – „Момата” и „Главата”, както и параклисите „Св. Теодор Стратилат”, „Св. св. Кирил и Методий” и „Св. Атанас”.

В центъра на селото се намира читалище „Екзарх Стефан”. В сградата му се намира и информационният център, където всеки гост на селото може да получи информация за забележителностите, за хотелите и къщите за гости, както и да си закупи сувенири от Широка лъка.

 

Източник: ОП Туризъм

www.visitplovdiv.com

Пампорово е планински курорт, разположен в Родопите на 1650 м надморска височина, в подножието на връх Снежанка. Намира се на 85 км южно от Пловдив, 15 км северно от Смолян и 10 км южно от Чепеларе. Пригоден е предимно за ски-спортове. Почти всички ски-писти в курорта започват от връх Снежанка, като тяхната надморска височина е от 1926 м до 1400 м. Пампорово се нарежда на първо място по слънчеви дни сред всички планински курорти в България.

Пампорово е най-популярният и най-големият ски курорт в България. Намира се на 250 км. югоизточно от София, на 80км. южно от Пловдив и на 11 км. северно от Смолян. Курортът е разположен на 1650 м.н.в., в подножието на връх Снежанка (1926м.). От върха, на който е построена високата 156 м. Телевизионна кула се спускат множество ски-писти към курортния комплекс и към Смолянските езера. Курорта и ски-пистите са обградени с вековни ели, което прави курорта изключително красив и привлекателен. Общата дължина на ски-пистите е 18 км. Лифтовете и влековете които обслужват пистите са с капацитет 7000 човека на час.

Средните Родопи привличат много български и чужди туристи със своите интересни места и забележителности. Природните забележителности на Родопите са уникални както в регионален, така и в световен мащаб. Стотици са запазените паметници на материалната и духовната култура, мълчаливи свидетели на създаването и изграждането на Българската средновековна държава. Времето е било благосклонно към поколенията – в Средните Родопи са съхранени много тракийски и римски крепости, могили, пътища, гробници и светилища.

Климатът е благоприятен за туризъм, като средногодишната температура е 8°C, над 150 дни в годината се задържа снежната покривка, а слънчевите дни са близо 270. Курортът е основан през 1933 година. Оттогава до днес са построени много хотели, търговски центрове, ресторанти, барове, центрове за услуги и забавления, ски-съоръжения и ски-писти.  В Пампорово хотелите са над 20 – 2 четиризвездни, 5 тризвездни и други. В местността Ардашлъ се намира вилно селище “Малина” с 20 кокетни вили. В курорта са построени и много ведомствени почивни станции. Общата леглова база възлиза на около 7500 легла.

 

Източник: ОП Туризъм

www.visitplovdiv.com