A A A

ул. Цанко Лавренов № 3

Тел.: 032/ 626 216

Лятно работно време /април-октомври/: 9:00 - 18:00

Почивни дни: събота и неделя

Зимно работно време /ноември-март/: 9:00 - 17:30

Почивни дни: събота и неделя

Ден за безплатно посещение:

всеки първи четвъртък от месеца – за ученици и пенсионери

 

Построена през 1863 г. в духа на европейския класицизъм, къщата на пловдивският търговец и общественик Никола Недкович респектира с богато декорирана фасада и тържествен четириколонен портик. На първия етаж стаите са разположени симетрично от двете страни на широк салон /хайет/. Експозицията в къщата представя вътрешната наредба на богатите пловдивски домове от ХIХ век и включва мебели и вещи на фамилия Недкович.

Къщата на богатия карловски търговец на тъкани Никола Недкович е построена през 1863 г. Великолепният дом се отличава с най-богата външна декоративна украса в резервата.Това еи една от малкото къщи, в които са съхранени оригинални предмети на фамилията.

Домът принадлежи към класическите образци на симетричната пловдивска къща. Сградата е двуетажна, със симетричен план, висок приземен етаж и красиво оформен портик.

Приземният етаж на този дом прави впечатление с уникалните резбовани тавани и изящни стенописи, съхранени без реставрация. Вторият етаж се отличава стилово със своята декоративна украса. Духът на Западна Европа тук се чувства по-осезателно и с добре подбраната колекция от мебели.

Дворният комплекс привлича интереса на посетителите с функционалните си архитектурни решения – присъствие на подземен тунел, който свързва избата с улицата, и наличието на топла връзка между кухнята и централната жилищна част.

Собственикът Никола Недкович търгувал с Цариград и други градове, по-късно заемал длъжност при окръжния управител на Пловдивската "Ааза". След смъртта на дъщеря му къщата става общинска собственост. Извършена е реставрация в периода 1964-1969 г. и къщата на Никола Недкович е превърната в музей.

През 2005 г. са извършени частично консервационно-реставрационни работи по българо-японската “Програма за реставрация на паметници на културата в Старинен Пловдив” (ЮНЕСКO). Къща Недкович е недвижима културно-историческа архитектурна ценност с категория „национално значение”.

Къщата е една от своеобразните културни сцени в Стария град, където се организират множество творчески прояви и инициативи.

 

 

 

Източник: ОП Туризъм
www.visitplovdiv.com
ул. Съборна № 16
Тел.: 032/ 624 594
Лятно работно време /април-октомври/: 9:00 - 18:00
Почивни дни: събота и неделя
Зимно работно време /ноември-март/: 9:00 - 17:30
Почивни дни: събота и неделя 
Ден за безплатно посещение:
всеки първи четвъртък от месеца – за ученици и пенсионери
 
Помещава се в построената през 1872 г. къща на д-р Сотир Антониади – един от първите пловдивски дипломирани лекари преди Освобождението и виден представител на гръцката общност в града. Къщата е масивна и има несиметрично разпределение. Аптеката се намира на приземния етаж, а горният етаж се е използвал като жилище.
Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти. През 1981 г. тук е била открита първата по рода си в България музейна сбирка на фармацията.
Построена е през 1872 г. от д-р Сотир Антониади, един от първите пловдивски дипломирани лекари. В приземието на къщата е имало аптека с непосредствен достъп от улицата.
Къщата е градена масивно и има несиметрично разпределение. В жилищната част се влиза откъм малък кокетен двор. Тесен коридор и двураменно стълбище отвеждат към етажа за живеене. Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти. Цялостното разпределение на къщата издава усет за модерна функционалност, присъща на възрожденската интелигенция.
Днес някогашната аптека е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека „Хипократ“. Наредбата напомня старинно-романтичния стил от времената на възрожденския Пловдив. Аптеката е единственият музей на фармацията в България. Тук можете да се потопите в епохата на медицината и фармацията от времето на българското Възраждане до началото на XX в. – период, в който лекарствата и медикаментите са се приготвяли  изцяло от  натурални съставки като билки, минерали  и естествени мазнини. Бихте могли да получите информация за най-разпространените методи за приготвяне на лекарства, такива, каквито са били преди повече от два века. От дипломите на лекарите и фармацевтите от това време съдим,  че те са завършили медицинското си или фармацевтично образование в западноевропейските страни. Музейната експозиция ни разказва за различните методи за приготвяне на извлеци, тинктури, за това как са се правели и лабораторни изследвания, представени са множество аптечни прибори и оборудване, произведени предимно във Виена и Берлин. Тук можете да видите запазена метална каса, изработена в Америка от началото на 20 век, както и автентичната „царска вазерия“, в която са се приготвяли лекарства за царската фамилия. Оригиналният лекарственик на лечителя-светец Иван Рилски все още пази спомена за изкуството да се изготвят лечебни препарати отпреди векове.

 

 

Източник: ОП Туризъм
www.visitplovdiv.com
ул. Артин Гидиков № 4
Тел.: 032/ 628 998
Лятно работно време /април-октомври/: 9:00 - 18:00
Зимно работно време /ноември-март/: 9:00 - 17:30
Ден за безплатно посещение:
всеки първи четвъртък от месеца – за ученици и пенсионери
 
Построена е от неизвестен майстор през 1835 г. по вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян. Тя е най-богато украсената от запазените къщи в Стария град. Всички стаи са изписани отвътре и отвън. Таваните са оцветени по ориенталски образец с много вкус. Заедно с уникалните алафранги и красивите наивистични пейзажи от Цариград, Венеция, Александрия, Санкт Петербург, Стокхолм те придават индивидуалност на всяка стая.
Построена през 1834-35 г. от неизвестни за нас строители, къщата на Степан Хиндлиян е един от малкото запазени в оригинал симетрични пловдивски къщи. Впечатляваща е връзката със съседната Балабанова къща, което придава ансамблово родство на двете сгради. Собственикът й е основоположник на един от четирите най-заможни арменски родове в града на тепетата. Той е бил известен търговец, чиито сделки в началото на XIX в. често са го отвеждали в Индия. Оттам произлиза и прозвището Хиндлиян.
Хиндлияновият двор обединява стопански постройки, баня и маза. Поради неправилната ъглова форма на парцела тя има сложен план, който се придържа към симетрията само в рамките на вътрешното пространство. Външното архитектурно решение е богато и разнообразно. Най-представителна е дворната фасада с централен портик, който за разлика от обичайното е вписан навътре. Приземието е организирано около правоъгълен салон, отворен към три големи стаи, малък еркер към улицата, вход към банята със съблекалня и еднораменно стълбище към втория етаж. Банята е построена по ориенталски образец с куполи, сводове, ниши, мраморен под, курна и отопление на пода с топъл въздух.
От стълбите се влиза в големия хайет (10,20 на 7,10м.), заобиколен от по две големи стаи, едната от които е от т.нар. тип „фенер“- с прозорци и към салона. Къщата е ненадмината по отношение на художествено - декоративната си украса. Богатият рисунък обхваща не само стените, но и таваните. Някои от стенописите са запазени в оригинал. Чирпанските майстори Моко и Мавруди са работили повече от шест месеца върху изписването на всияки стаи отвън и отвътре с пиластри, гирлшнди от растителни и геометрични орнаменти, винетки, натюрморти и пейзажни композиции. Любппитно е, че тук, в изрисуването на първия етаж, за първи път при по-стандартните мотиви е използван хартиен шаблон. Всички стени на втория етаж, включително и алафрангите, са рисувани на ръка, а таваните са в тон със съответната стая. По стените са изрисувани красиви наивистични пейзажи от Цариград, Венеция, Александрия, Стокхолм и други градове. Над вратата на мазата е изрисуван огледален образ на къщата, служещ освен за декоративен елемент и за своеобразен план на сградата. Със същата цел е и рисунката над вратата на кухнята - тя е огледален образ на неофициалната част на къщата.
Находчивият и в същото време изящен дизайн на предметите в бита на хората от XIX в., които ще видите в къща Хиндлиян, изненадва съвременниците на третото хилядолетие.
Къщата нерядко приютява събития от многообразния културен живот на град Пловдив.

 

 

 

Източник: ОП Туризъм
www.visitplovdiv.com
ул. Д-р Константин Стоилов № 57
тел.: 032/ 627 082
Лятно работно време /април-октомври/: 9:00 - 18:00
Зимно работно време /ноември-март/: 9:00 - 17:30
Ден за безплатно посещение:
всеки първи четвъртък от месеца – за ученици и пенсионери
 
Построена е в началото на ХІХ в. и е разположена между улиците "4-и януари", "Д-р К. Стоилов" и "Антраник". Старинно очарование на къщата придава продълговатият пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж се стига по вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон /хайет/, около който са разположени четири стаи. Понастоящем къщата се използва като многофункционален културен център.
Балабановата къща е представителна за развитието на Пловдивската симетрична къща и e един от най-богатите образци, при които пространствената композиция се характеризира с равнозначното участие на две взаимно перпендикулярни оси, тази на приземието и тази на етажа. Характеризира се и с изключително богата разработка на архитектурните детайли, на пластичната и плоскостната декорация. Това решение на къщата надраства функциите на жилище и се доближава по обем и функции до обществена сграда.
Построена е в началото на XIX в.от Хаджи Панайот Лампша, българин, родом от Пловдив. Бил е богат търговец и лихвар, член на кафтанджийския еснаф. Според Любен Каравелов хаджи Панайот е един от най-именитите пловдивски търговци от средата на XIX век. Къщата е имала трима собственици. Последният от тях е бил търговецът Лука Балабанов, чието име носи и до днес. Намира се между улиците „4-ти Януари“, „Д-р К.Стоилов“ и „Антраник“. Размерите й са внушителни – застроена е на площ от 546 кв.м. Построена е по подобие на богатите къщи от крайбрежието на Босфора в околностите на Цариград. Голямата порта откъм улицата и срещуположната й врата към двора отвеждат в продълговат пруст с висок таван, около които са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж води вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон. Средната му част е най-представителна, с богато украсен дърворезбован таван. Около салона има четири стаи с неповторима атмосфера. Обзаведени са с реставрирани старинни мебели, тъкани и други вещи, демонстриращи вкуса и възможностите на богатите пловдивски граждани.
Къщата има незавидната съдба да бъде съборена до основи през 30-те години. Благодарение на дългогодишната работа на арх. Христо Пеев, най- изявеният изследовател на пловдивската възрожденска къща, домът на Хаджи Лампша е възстановен през 70-те години на ХХ в. по фотографии, скици под ръководството на известни пловдивски архитекти.
Днес в къщата на първия етаж е представена постоянна експозиция на съвременно българско изкуство. Вторият етаж, служил за посрещане на гости, обзаведен и сега в градски възрожденски бит, е една от най-популярните камерни сцени в града за културни събития - театрални спектакли, концерти, изложби, литературни премиери, срещи с едни от изявените творци на страната, както и делови срещи. От тук тръгва Международният фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща”, който вече в продължение на няколко години оживява пространството на къщата с пролетното си и есненно издание.
Двете зали в приземния етаж са предназначени за временни художествени изложби.

 

 

 

Източник: ОП Туризъм
www.visitplovdiv.com
Страница 15 от 15