Цар Симеоновата градина на Пловдив е създадена през 1892 г. по проект на швейцарския ландшафтен архитект Люсиен Шевалас (1840-1921 г.). Шевалас пристига през 1879 година по покана на княз Александър Богориди и става княжески градинар в Пловдив. За приноса си към Пловдив още през 1901 г. е обявен за почетен гражданин на Пловдив като също често е наричан и „Министър на цветята“.
Тази година, за радост на пловдивчани и гостите на града, приключи обновяването на Цар Симеонова градина. Идеята е паркът да доближи вида си от времето на Първото българско изложение през 1892 г. и да пресъздаде духа на Княжеска България.
От това лято в парка за нов живот бе върнат реставрираният фонтан на Деметра, а в централната част на парка е монтиран Виенски павилион, с ажурна ментална конструкция, реплика на изградения през 1936 година Централен павилион. Той е изграден благодарение на архивни снимки и исторически сведения, достъпни в книгата за изложението. В допълнение са поставени ново осветление, пейки и съвременни детски площадки, а дърветата и цветята в парка го превръщат в райска градина.
Перлата на парка са реновираните Пеещи фонтани. През цялото време може да се насладите на светлинната феерия на езерото, вплетена в закачливата игра на водните струи.
Специалния танц на Фонтаните, представляващ зрелищно шоу с музика и светлини, може да наблюдавате всеки четвъртък, петък и събота от 21:00ч.
Свиваш небрежно от Главната в Пловдив и неусетно вече си в „Капана“. А влезеш ли веднъж в него – не ти се тръгва.
Кварталът е създаден като средище на занаятчии още преди 5 века, затова не се учудвай на улици с имена като „Кожухарска“, „Железарска“, Златарска“ и др., а името му е вдъхновено от завъртяната плетеница от малки улички. Днес в „Капана“ няма да срещнеш традиционни занаятчии, а съвременни творчески предприемачи. Това е така благодарение на тригодишните усилия на Община Пловдив и фондация „Пловдив 2019“ да трансформират до скоро занемарената част на града в истински културен център и квартал на творческите индустрии. Проектът е част от артистичната програма под мотото „Заедно“, с която Пловдив спечели титлата Европейска столица на културата през 2019 г.
И ако скоро не си бил там, със сигурност ще видиш промяна – вече близо 80% от малките улички са превърнати в пешеходни зони. Скоро ще бъдат почти всички. Малките сгради приличащи много на тесните холандски къщички от Амстердам са оцветени и изпълнени с нов живот, а хората - усмихнати.
Ще видиш събрани на едно място галерии, работилници, ателиета, студия, уютни заведения и магазинчета, всякакви други арт пространствa, a дори и магазин за музикални плочи! И за да не решиш, че говорим напразно – ето списък на местата, които не бива да пропускаш в „Капана“: Домът на плочата Soul Searchin’- Галерия Point-Blank - Ателие Дърводелие - What A monstar - Котка и Мишка - Галерия Ластици - Our House - Hipster Hostel – Chill Out зона - Ателие 42 - Ръкоделницата - GG Sisters - Art Place Kapana - Ателие Муза - Sound Trap – The Craft Station - Trap Gallery - MBG Fashion Studio - Kanape Studio - Art Salon [Incubator] - Basquiat Wine and Art - Rock Bar Download - Петното на Роршах …
Предстои да отворят врати работилница за кулинарни занаяти, италиански езиков и културен център, звукозаписно студио, арменски културно-информационен център, център за изящни и приложни изкуства, творческа работилничка за деца и възрастни, както и нова галерия и арт магазин.
Всички тези места изпълват „Капана“ с модерно културно съдържание, не само с ежедневната си работа, но и създавайки събития със социален, икономически и културен ефект за града. Случващото се в новия стар артистичен квартал на Пловдив е толкова много - концерти, изложби, фестивали, форуми, брейнсторминг сесии и дискусии, театрални представления, откриване на инсталации, прожекции, работилници и какво ли още не, така че те съветваме да следиш редовно програмата на квартала във Facebook - https://www.facebook.com/kapana.creative.district
Почивен ден: понеделник
Първоначално неговите фондове са съдържали нумизматична колекция от 1500 монети, етнографски и исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги от ХVII – ХVIII в., 300 икони и картини на прочутите български художници Станислав Доспевски, Иван Лазаров, Цанко Лавренов, Николай Райнов, Златю Бояджиев и други.
Музеят притежава една от най-богатите колекции, съдържаща близо 100.000 експоната, произведения на човешкото изкуство и бит, свързани с историята на Пловдивска област и град Пловдив - наследник на един от най-големите и значими антични градове на Балканския полуостров - Филипопол.
- Сечива за производство изработени от камък, кремък, кост, рог от елен
- Пластични изображения (антропоморфни и зооморфни) от мрамор, кост и глина
- Керамични съдове от неолита, халколита и бронзовата епоха
- Сечива от мед и бронз, и калъпи за отливането им
- Накити и амулети
Най-ранните гробници с цистовиден план и полихромна живопис от V в. пр. Хр. се намират в района на община Калояново. Те са свързани с наследниците на първия одриски цар Терес I (480 - 440). От началото на IV в. пр. Хр., при царуването на тракийския цар Котис I (383 - 359), започва строителството на монументални зидани гробници с коридор (дромос) и гробни камери с врата за многократно посещение. Този тип гробници се намират в района на Перущица и Брестовица, Пловдив, както и при Старосел, община Хисаря.
- Полихромна мозайка с емблема "Ейрене" от жилищна перистилна сграда, построена след Готското нашествие от 251 г.
- Полихромна подова мозайка с емблема "Нарцис”, с делфини в ъглите, от жилищна перистилна сграда, II в.
- Мозайка от жилищна сграда с емблема "Сини птици" II в.
- Полихромна мозайка, открита в аподитериума на жилищна сграда с баня, V - VI в.
- Двупластна полихромна мозайка в OPVS VERMICVLATVM, разкрита в девет помещения от термите под ул. Княз Александър, II – IV в.
- Стенни и подови мозайки в термите под съвременното училище "Йоаким Груев" (средата на III - края на IV в.)
- Монохромна мозайка с емблема менора и дарителски надписи от синагога, III – V в.
- Полихромна двупластова мозайка с геометрични, фигурални изображения на птици и християнски символи от епископска трикорабна базилика с атриум портици, частично разкрита, V - VI в.
- Монохромна мозайка от резиденция, IV в.
- Мраморна облицовка с мозайка с изображение на елен и птици от баптистерия, V - VI в.
- Полихромна мозайка от мартириум (раннохристиянска сграда), разположен извън укрепения град, V - VI в.
Почивен ден: понеделник
Регионален етнографски музей – Пловдив осъществява координационна, квалификационна и експертно-консултантска дейност за всички музеи и сбирки от културни ценности с етнографски характер на територията на Пловдив и региона. Оказва методическа помощ на общинските и частни музеи.
Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали (фолклорен, на камерната музика, класическа китара), концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, промоции на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрации на традиционни занаяти.
Идеята за създаване на етнографски музей датира от края на 1891 г. След четвърт век по предложение на Стою Шишков – учител, изследовател, журналист и издател – местната администрация решава да се създаде Окръжен музей. Неговата основна цел е събирането на материали, свързани с миналото и настоящето на Пловдивски регион в историческо, икономическо, художествено и битово отношение. Началото е поставено на 22 януари 1917 г., когато в Окръжната палата (дн. Община Пловдив) е свикано съвещание, на което е решено "да се учреди при Постоянната комисия един Окръжен музей". Правилникът на музея е одобрен на 20 юли с.г. и съгласно него музеят започва работа с директор – Йордан п. Георгиев и секретар – Стою Н. Шишков.
Следва период на събирателска работа, фотозаснемане, популяризаторска дейност. Към 1930 г. музейните ценности са над 500. През 1931- 32 г., въпреки аргументираната съпротива на Стою Шишков, от съображения за икономии, администрацията прехвърля това скромно имущество към Народна библиотека и музей – Пловдив. През 1938 г. по инициатива на кмета на града Божидар Здравков е поставено второто начало на съвременния музей: най-представителната къща на възрожденския Пловдив – Куюмджиевата, е определена за Общинска къща-музей.
На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея е отворен за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей е преименувана в Народен етнографски музей. През 1952 г. е открита постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Днес над 40-те хиляди експоната са обособени в шест фонда: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, Произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека.
Едно от най-живописните кътчета в старинната част на Пловдив е около източната градска порта – Хисар капия. В този ансамбъл се откроява великолепната фасада на Куюмджиевата къща, построена през далечната 1847 г. от майстор Хаджи Георги. Тя е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща. Специалистите я определят като връх на бароковата архитектура у нас. Неин собственик е Аргир Куюмджиоглу – богат пловдивски търговец.
Куюмджиевата къща е част от Архитектурно-археологически резерват „Старинен Пловдив”. Сградата е с внушителни размери: четири етажа, всеки с площ от 570 кв. м., два големи салона, 12 стаи (всички с уникални дърворезбовани тавани) и над 130 прозореца. Акцентът е поставен върху представителния приемен салон (хайет) на втория етаж, издаден дъгообразно под портика към двора. Характерна за него е овалната централна част, завършваща със силно профилиран дъсчен таван, издигнат чрез висок изписан холкел.
Източната фасада на къщата е „стъпила” върху старата крепостна стена и е неразделна част от ансамбъла на Хисар капия.
В края на XIX век сградата е девически пансион, а по-късно шапкарска фабрика, оцетна фабрика, склад за брашно. През 1930 г. е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо. През 1938 г. по инициатива на кмета Божидар Здравков Пловдивската община и Министерството на народното просвещение подписват протокол за създаване на Общинска къща-музей, чийто приемник сега е Регионален етнографски музей – Пловдив. От 1943 г. къщата-експонат е отворена за посещения.
Със своите над 2000 инвентарни единици Фототеката притежава голям информационен потенциал за научни интерпретации и илюстрации на живота в Пловдив и Пловдивския край – портрети, облекло, архитектура, бит, празнична обредност и др. По-голямата част от снимките са черно-бели, върху картон и датират от началото на ХХ век, а техни автори са най-известните фотографи по това време К. Савов, Д. Коцев, А. Коларов, А.Томов и др.
Експозицията включва уникалното платно на Иван Мърквичка “Пазар в Пловдив” (1888 г.) – едно от първите, които отразяват всекидневния живот на българския град след Освобождението.
пл. Съединение № 1
тел.: 032/ 629 409
Лятно работно време /април-октомври/: 9:30 - 18:00
Почивен ден: събота и неделя
Зимно работно време /ноември-март/: 9:30 - 17:00
Почивни дни: събота и неделя
Ден за безплатно посещение:
всеки първи четвъртък от месеца
Сградата е построена през 1885 година за Областно събрание на Източна Румелия. На 19.09.1985 година тук е открита национална музейна експозиция „Съединение на България от 1885 г.”. На площ от 1000 кв. м чрез оригинални вещи, оръжие, снимки и документи се проследяват усилията на българите в изграждането на Източна Румелия като „втора” българска държава, борбата им за осъществяване на Съединението с Княжество България и неговата военна защита – Сръбско-българската война.
Експозиция „Съединение на България от 1885 г.” е разположена в сградата на Областното събрание /парламент/ на Източна Румелия. Тя е проектирана от архитект Пиетро Монтани и е едно от неговите най-значими творчески постижения. Роден в областта Савоя, той става част от многобройната колония чужденци, установили се в Пловдив след Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./. Строителството на сградата продължава от 1883 до 1885 г. под ръководството на архитект Оскар Льофе. За заседанията на депутатите е предвидена просторна парламентарна зала, а страничните крила са предназначени за работа на администрацията. На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия и Княжество България и тъй като столица на обединената българска държава е София, сградата остава без първоначалното си предназначение. През март 1886 г., със заповед на министър-председателя Петко Каравелов, в нея се настанява Пловдивската народна библиотека и музей. Близо 100 години това е най-значимият културен институт в Пловдив. През 1895 г. тук е учредена пловдивската Търговско-индустриална камара, през 1912 г. се създава и Дружеството на южнобългарските художници, организирани са първите художествени изложби. През годините автентичният вид на сградата е съхранен и тя продължава да е едно от културните средища на Пловдив.
Музейната експозиция „Съединение на България 1885 г.” е открита през 1985 г. по повод честване 100 годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия – събитие превърнало се в национален символ на новата ни история. Експозицията обхваща периода от подписването на Берлинския договор през 1878 година, който разпокъсва земите, населени с българи на пет части, до Сръбско-българската война от 1885 г. Основните акценти са върху изграждането и развитието на Източна Румелия като втора българска държава, подготовката и осъществяването на Съединението с Княжество България на 6 септември 1885 година. Върху площ от 900 кв.м. в пет зали са разположени оригинални експонати /лични вещи, печати, наградни знаци, хладно и огнестрелно оръжие/, снимки и документи на участници в Съединението и Сръбско-българската война. Подготовката и реализирането на Съединението са дело на цялото българско общество – уникален пример за единодействие на народ и водачи. Съединението дава знак за жизнеността, издръжливостта и порастналото самочувствие на българския народ. След неговото признаване българската държава разширява значително територията и увеличава населението си, а с това и влиянието си пред Великите сили и Османската империя за окончателното разрешаване на българския национален въпрос – обединението на всички населени с българи земи в едно Отечество.
Музейна експозиция "Девети пехотен пловдивски полк във войните за национално обединение"
Трябва ли и по какъв начин да бъде показана военната ни история в експозициите на регионалните музеи в България? Така, че да бъде различна в Пловдив, Сливен, Бургас, Варна, Русе, но да представя истината за българските войни за национално обединение. Този въпрос ни вълнува от доста години в Регионален исторически музей - Пловдив и неговия отговор намерихме в процеса на подготовката на честването на 125-годишнината от създаването на Девети пехотен пловдивски полк. Всъщност неговото точно наименование е "Девети пехотен на Н. Ц. В. Княгиня Клементина полк". Създаден е в края на 1885 г., след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, като резултат от военно-териториалното деление на страната и полковата организация. Рекрутира се в района на днешната Пловдивска област, без Карловско, Първомайско и Асеновградско и става символ на воинската доблест на пловдивчани и жителите на околните общини. Така войниците в ротите са от близки селища, познават се, заедно делят несгодите на воинския живот, подкрепят се в тежките моменти на боя. Полкът е наследник на славните традици на Четвърта опълченска дружина, която след Освобождението се разполага в Пловдив; на Втора дружина на Източнорумелийската милиция, която под командването на майор Данаил Николаев на 6 септември 1885г. обявява Съединението на България и участва в неговата военна защита на Сливница.
В експозицията, която открихме на 21 юни 2011 г. в сградата на музея на пл. "Съединение" № 1 в Пловдив, представяме подготовката и участието на полка във войните за национално обединение. Благодарение идеята на полковник Васил Делов – командир на полка в края на ХІХ век, имаме възможността да покажем изключително качествен снимков материал за офицерите, войниците, техните занятия и живот в казармите на полка – това е образът на българския воин. От военните архиви и нашите фондове издирихме фотографии от фронтовия живот, които маркират времена и места на славни победи – освобождението на Родопите и Беломорието и офицерите на полка при Шаркьой на Мраморно море по време на Балканската война; кратките но кръвопролитни сражения при Серка планина и Криволак по време на Междусъюзническата война, когато полкът участва в разгрома на сръбската Моравска дивизия; първата отбрана на Дойран и сраженията при Завоя на река Черна по време на Първата световна война, когато полкът в непрекъснати боеве губи значителна част от своите войници и офицери и поручиците поемат командването на дружините; героичните сражения при Деве баир, Крива паланка, Стражин, Страцин и Куманово през Втората световна война.
Несъмнено най-голям интерес предизвиква колекцията оръжие, с което е въоръжен полка от създаването му до неговото разформироване през 1955 г. и военните трофеи – пленено турско знаме от Родопския отряд през 1912 г., пушки, пистолети и униформи. Но не по-малък е интересът към ордените и медалите на героите от войните, картините на военния художник Христо Станчев, инструментариума на военния лекар д-р Михаил Кръстев, „военното творчество” измайсторено от войниците в окопите на Първата световна война. За да направим експозицията по-интересна за децата, възстановихме команден пункт на полка от 1917 г., когато негов командир е легендарният полковник Борис Дрангов. Тук оригинални са офицерското походно легло, полковата пишеща машина и телефон.
Показател за актуалността на тази музейна експозиция е интереса на обществеността още в процеса на нейната подготовка. Трогателни бяха жестовете на бивши войници и офицери от полка и техните наследници, които дариха ключа от неговата казарма и трофейно оръжие (полковник Генко Челибаков); манифеста за влизане на България в Първата световна война, прочетен пред полка през октомври 1915 г.; пълния набор от снимки на полковник Иван Бонев - командир на полка по време Отечествената война (неговият син д-р Боню Бонев); снимките на генерал Никола Генчев – командир на Втора пехотна дивизия (неговият син професор Любомир Генчев) и още много други. Десетки бяха хората, които дойдоха с молба за изясняване съдбата на техни дядовци и бащи – загинали воини от 9 пехотен или другите полкове на българската войска.
Тази експозиция показва един от пътищата, по който съвременните музеи трябва да търсят своята концепция за българската военна история. Тя трябва да присъства в техните експозиции вълнуваща и разнолика, защото всеки пехотен, кавалерийски или артилерийски полк пази съкровени тайни от нашето минало. Ние българите трябва да се гордеем и да не забравяме военните подвизи на своите деди. Когато във военна болница след превземането на Одринската крепост запитали войник с отрязана ръка, защо е тъй усмихнат и окрилен, той отговорил: "Да, ръката ми стана по-къса, но България стана по-голяма!" Ето така се изгражда България.
От римския период и късната античност в АИР „Старинен Пловдив” най-цялостно са съхранени Античният театър, Античният форум, Римският стадион, раннохристиянски базилики, обществени и частни сгради, водопроводи, улична мрежа и части от крепостните стени, изграждани през античността и средновековието.
Заявки за екскурзоводи:
E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
ТВОЯТА BG ВАКАНЦИЯ
