Цар Симеоновата градина на Пловдив е създадена през 1892 г. по проект на швейцарския ландшафтен архитект Люсиен Шевалас (1840-1921 г.). Шевалас пристига през 1879 година по покана на княз Александър Богориди и става княжески градинар в Пловдив. За приноса си към Пловдив още през 1901 г. е обявен за почетен гражданин на Пловдив като също често е наричан и „Министър на цветята“.
Тази година, за радост на пловдивчани и гостите на града, приключи обновяването на Цар Симеонова градина. Идеята е паркът да доближи вида си от времето на Първото българско изложение през 1892 г. и да пресъздаде духа на Княжеска България.
От това лято в парка за нов живот бе върнат реставрираният фонтан на Деметра, а в централната част на парка е монтиран Виенски павилион, с ажурна ментална конструкция, реплика на изградения през 1936 година Централен павилион. Той е изграден благодарение на архивни снимки и исторически сведения, достъпни в книгата за изложението. В допълнение са поставени ново осветление, пейки и съвременни детски площадки, а дърветата и цветята в парка го превръщат в райска градина.
Перлата на парка са реновираните Пеещи фонтани. През цялото време може да се насладите на светлинната феерия на езерото, вплетена в закачливата игра на водните струи.
Специалния танц на Фонтаните, представляващ зрелищно шоу с музика и светлини, може да наблюдавате всеки четвъртък, петък и събота от 21:00ч.
Свиваш небрежно от Главната в Пловдив и неусетно вече си в „Капана“. А влезеш ли веднъж в него – не ти се тръгва.
Кварталът е създаден като средище на занаятчии още преди 5 века, затова не се учудвай на улици с имена като „Кожухарска“, „Железарска“, Златарска“ и др., а името му е вдъхновено от завъртяната плетеница от малки улички. Днес в „Капана“ няма да срещнеш традиционни занаятчии, а съвременни творчески предприемачи. Това е така благодарение на тригодишните усилия на Община Пловдив и фондация „Пловдив 2019“ да трансформират до скоро занемарената част на града в истински културен център и квартал на творческите индустрии. Проектът е част от артистичната програма под мотото „Заедно“, с която Пловдив спечели титлата Европейска столица на културата през 2019 г.
И ако скоро не си бил там, със сигурност ще видиш промяна – вече близо 80% от малките улички са превърнати в пешеходни зони. Скоро ще бъдат почти всички. Малките сгради приличащи много на тесните холандски къщички от Амстердам са оцветени и изпълнени с нов живот, а хората - усмихнати.
Ще видиш събрани на едно място галерии, работилници, ателиета, студия, уютни заведения и магазинчета, всякакви други арт пространствa, a дори и магазин за музикални плочи! И за да не решиш, че говорим напразно – ето списък на местата, които не бива да пропускаш в „Капана“: Домът на плочата Soul Searchin’- Галерия Point-Blank - Ателие Дърводелие - What A monstar - Котка и Мишка - Галерия Ластици - Our House - Hipster Hostel – Chill Out зона - Ателие 42 - Ръкоделницата - GG Sisters - Art Place Kapana - Ателие Муза - Sound Trap – The Craft Station - Trap Gallery - MBG Fashion Studio - Kanape Studio - Art Salon [Incubator] - Basquiat Wine and Art - Rock Bar Download - Петното на Роршах …
Предстои да отворят врати работилница за кулинарни занаяти, италиански езиков и културен център, звукозаписно студио, арменски културно-информационен център, център за изящни и приложни изкуства, творческа работилничка за деца и възрастни, както и нова галерия и арт магазин.
Всички тези места изпълват „Капана“ с модерно културно съдържание, не само с ежедневната си работа, но и създавайки събития със социален, икономически и културен ефект за града. Случващото се в новия стар артистичен квартал на Пловдив е толкова много - концерти, изложби, фестивали, форуми, брейнсторминг сесии и дискусии, театрални представления, откриване на инсталации, прожекции, работилници и какво ли още не, така че те съветваме да следиш редовно програмата на квартала във Facebook - https://www.facebook.com/kapana.creative.district
пл. Съединение № 1
тел.: 032/ 629 409
Лятно работно време /април-октомври/: 9:30 - 18:00
Почивен ден: събота и неделя
Зимно работно време /ноември-март/: 9:30 - 17:00
Почивни дни: събота и неделя
Ден за безплатно посещение:
всеки първи четвъртък от месеца
Сградата е построена през 1885 година за Областно събрание на Източна Румелия. На 19.09.1985 година тук е открита национална музейна експозиция „Съединение на България от 1885 г.”. На площ от 1000 кв. м чрез оригинални вещи, оръжие, снимки и документи се проследяват усилията на българите в изграждането на Източна Румелия като „втора” българска държава, борбата им за осъществяване на Съединението с Княжество България и неговата военна защита – Сръбско-българската война.
Експозиция „Съединение на България от 1885 г.” е разположена в сградата на Областното събрание /парламент/ на Източна Румелия. Тя е проектирана от архитект Пиетро Монтани и е едно от неговите най-значими творчески постижения. Роден в областта Савоя, той става част от многобройната колония чужденци, установили се в Пловдив след Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./. Строителството на сградата продължава от 1883 до 1885 г. под ръководството на архитект Оскар Льофе. За заседанията на депутатите е предвидена просторна парламентарна зала, а страничните крила са предназначени за работа на администрацията. На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия и Княжество България и тъй като столица на обединената българска държава е София, сградата остава без първоначалното си предназначение. През март 1886 г., със заповед на министър-председателя Петко Каравелов, в нея се настанява Пловдивската народна библиотека и музей. Близо 100 години това е най-значимият културен институт в Пловдив. През 1895 г. тук е учредена пловдивската Търговско-индустриална камара, през 1912 г. се създава и Дружеството на южнобългарските художници, организирани са първите художествени изложби. През годините автентичният вид на сградата е съхранен и тя продължава да е едно от културните средища на Пловдив.
Музейната експозиция „Съединение на България 1885 г.” е открита през 1985 г. по повод честване 100 годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия – събитие превърнало се в национален символ на новата ни история. Експозицията обхваща периода от подписването на Берлинския договор през 1878 година, който разпокъсва земите, населени с българи на пет части, до Сръбско-българската война от 1885 г. Основните акценти са върху изграждането и развитието на Източна Румелия като втора българска държава, подготовката и осъществяването на Съединението с Княжество България на 6 септември 1885 година. Върху площ от 900 кв.м. в пет зали са разположени оригинални експонати /лични вещи, печати, наградни знаци, хладно и огнестрелно оръжие/, снимки и документи на участници в Съединението и Сръбско-българската война. Подготовката и реализирането на Съединението са дело на цялото българско общество – уникален пример за единодействие на народ и водачи. Съединението дава знак за жизнеността, издръжливостта и порастналото самочувствие на българския народ. След неговото признаване българската държава разширява значително територията и увеличава населението си, а с това и влиянието си пред Великите сили и Османската империя за окончателното разрешаване на българския национален въпрос – обединението на всички населени с българи земи в едно Отечество.
Музейна експозиция "Девети пехотен пловдивски полк във войните за национално обединение"
Трябва ли и по какъв начин да бъде показана военната ни история в експозициите на регионалните музеи в България? Така, че да бъде различна в Пловдив, Сливен, Бургас, Варна, Русе, но да представя истината за българските войни за национално обединение. Този въпрос ни вълнува от доста години в Регионален исторически музей - Пловдив и неговия отговор намерихме в процеса на подготовката на честването на 125-годишнината от създаването на Девети пехотен пловдивски полк. Всъщност неговото точно наименование е "Девети пехотен на Н. Ц. В. Княгиня Клементина полк". Създаден е в края на 1885 г., след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, като резултат от военно-териториалното деление на страната и полковата организация. Рекрутира се в района на днешната Пловдивска област, без Карловско, Първомайско и Асеновградско и става символ на воинската доблест на пловдивчани и жителите на околните общини. Така войниците в ротите са от близки селища, познават се, заедно делят несгодите на воинския живот, подкрепят се в тежките моменти на боя. Полкът е наследник на славните традици на Четвърта опълченска дружина, която след Освобождението се разполага в Пловдив; на Втора дружина на Източнорумелийската милиция, която под командването на майор Данаил Николаев на 6 септември 1885г. обявява Съединението на България и участва в неговата военна защита на Сливница.
В експозицията, която открихме на 21 юни 2011 г. в сградата на музея на пл. "Съединение" № 1 в Пловдив, представяме подготовката и участието на полка във войните за национално обединение. Благодарение идеята на полковник Васил Делов – командир на полка в края на ХІХ век, имаме възможността да покажем изключително качествен снимков материал за офицерите, войниците, техните занятия и живот в казармите на полка – това е образът на българския воин. От военните архиви и нашите фондове издирихме фотографии от фронтовия живот, които маркират времена и места на славни победи – освобождението на Родопите и Беломорието и офицерите на полка при Шаркьой на Мраморно море по време на Балканската война; кратките но кръвопролитни сражения при Серка планина и Криволак по време на Междусъюзническата война, когато полкът участва в разгрома на сръбската Моравска дивизия; първата отбрана на Дойран и сраженията при Завоя на река Черна по време на Първата световна война, когато полкът в непрекъснати боеве губи значителна част от своите войници и офицери и поручиците поемат командването на дружините; героичните сражения при Деве баир, Крива паланка, Стражин, Страцин и Куманово през Втората световна война.
Несъмнено най-голям интерес предизвиква колекцията оръжие, с което е въоръжен полка от създаването му до неговото разформироване през 1955 г. и военните трофеи – пленено турско знаме от Родопския отряд през 1912 г., пушки, пистолети и униформи. Но не по-малък е интересът към ордените и медалите на героите от войните, картините на военния художник Христо Станчев, инструментариума на военния лекар д-р Михаил Кръстев, „военното творчество” измайсторено от войниците в окопите на Първата световна война. За да направим експозицията по-интересна за децата, възстановихме команден пункт на полка от 1917 г., когато негов командир е легендарният полковник Борис Дрангов. Тук оригинални са офицерското походно легло, полковата пишеща машина и телефон.
Показател за актуалността на тази музейна експозиция е интереса на обществеността още в процеса на нейната подготовка. Трогателни бяха жестовете на бивши войници и офицери от полка и техните наследници, които дариха ключа от неговата казарма и трофейно оръжие (полковник Генко Челибаков); манифеста за влизане на България в Първата световна война, прочетен пред полка през октомври 1915 г.; пълния набор от снимки на полковник Иван Бонев - командир на полка по време Отечествената война (неговият син д-р Боню Бонев); снимките на генерал Никола Генчев – командир на Втора пехотна дивизия (неговият син професор Любомир Генчев) и още много други. Десетки бяха хората, които дойдоха с молба за изясняване съдбата на техни дядовци и бащи – загинали воини от 9 пехотен или другите полкове на българската войска.
Тази експозиция показва един от пътищата, по който съвременните музеи трябва да търсят своята концепция за българската военна история. Тя трябва да присъства в техните експозиции вълнуваща и разнолика, защото всеки пехотен, кавалерийски или артилерийски полк пази съкровени тайни от нашето минало. Ние българите трябва да се гордеем и да не забравяме военните подвизи на своите деди. Когато във военна болница след превземането на Одринската крепост запитали войник с отрязана ръка, защо е тъй усмихнат и окрилен, той отговорил: "Да, ръката ми стана по-къса, но България стана по-голяма!" Ето така се изгражда България.