A A A

За Хисаря

Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Средна гора, на 346 м н.в. Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина. Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури (юли и август), ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.

Минерални води

Това, което отличава Хисаря са 22-та извора с различни физико-химични характеристики и температура и с доказани лечебни качества. В града се поставят основите на организираното балнеолечение в България. През 1882 г. правителството на Източна Румелия издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани”. В лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив чешкият химик Состержонек прави химически анализ на водата от пет хисарски извора – това е първият химически анализ на минерална вода в България.

Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон (160 емана) и температура 47 градуса, което я прави най-подходяща за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Водата е слабоминерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Един от изворите, които Состержонек изследва през 1882 г. е именно Момина баня.

Минералната вода на извор Момина сълза също е слабоминерализирана, но със съдържание на много микроелементи – манган, цинк, кобалт, мед и др. Използва се за питейно лечение предимно на стомашно-чревни заболявания. Температурата ѝ е 42 градуса.

До водопийния павилион Момина сълза е чешмата Стублата, която е най-хладка – 31 градуса и се ползва за промиване на очите. В този район в радиус от 100 метра са разположени няколко извора с различно химическо съдържание и температура. Топлица е най-горещият извор с 51 градуса и върху него е била построена първата баня, използвана още през римската епоха. Водата се използва за балнеолечение, подходяща е при гинекологични заболявания. До него е извор Бистрица, с температура на водата 45 градуса. Използва се само за къпане. Подходяща е за кожни заболявания – освежава кожата, прави я нежна и красива. Срещу тях е разположен изворът Свежест. Водата в банята е с температура 41 градуса, а в басейна се охлажда до 37 градуса. Използва се за лечение предимно на неврози.

До този комплекс от минерални извори са останките на най-голямата римска баня, открити през 1935 г. Археолозите датират строежа от IV в. Градена е със смесена зидария, с дебелина на стените 1-2 м. Подът и стените са били облицовани с бял мрамор. Имало е помещения за топла и студена баня, място за почивка, два басейна, с размери 15х5 м и дълбочина 1,40 м. В други, специални помещения, след къпането са се извършвали лечебни процедури – масажи и намазване с благовонни масла. Към банята имало и нимфеум – светилище на нимфите, почитани като божества на изворната и лековита вода. В банята е имало хипокаустна система за отопление. Керамични тръби отвеждали топлата вода под мраморните плочи на пода, а нагоре, между двойните стени, се насочвала топлата пара.

 

История

Хисаря (наричана Аугуста, Диоклецианопол, Алексиополис, Топлица) има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр.Хр. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриското царство. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел.
Западната порта на крепостта

След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 метра, а южната крепостна порта се извисява на 13 м. Крепостта е имала 44 кули.

В античния град се е влизало през четири големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор Момина сълза. Тук се е намирала най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 кв.м. Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода.

Комплексът от представителните сгради в парк Момина сълза включва и амфитеатъра. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на IV в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била построена банската сграда при извор Момина баня, където и сега е запазен керамичен надпис, дълъг 16 метра, с имената на римските съимператори Максимиан Галерий и Лициний-баща.
Масивна крепостна стена

След въвеждането на християнството като официална религия в Римската империя през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV-VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита досега двукорабна базилика, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).
Главната порта

Възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено Хисаря. На арабски език „хисар“ означава „крепост“.

Некрополите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 м южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Характерна е с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветна подова мозайка. Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града.