A A A
Почивка и СПА

Цар Симеоновата градина на Пловдив е създадена през 1892 г. по проект на швейцарския ландшафтен архитект Люсиен Шевалас (1840-1921 г.). Шевалас пристига през 1879 година по покана на княз Александър Богориди и става княжески градинар в Пловдив. За приноса си към Пловдив още през 1901 г. е обявен за почетен гражданин на Пловдив като също често е наричан и „Министър на цветята“.

Тази година, за радост на пловдивчани и гостите на града, приключи обновяването на Цар Симеонова градина. Идеята е паркът да доближи вида си от времето на Първото българско изложение през 1892 г. и да пресъздаде духа на Княжеска България.

От това лято в парка за нов живот бе върнат реставрираният фонтан на Деметра, а в централната част на парка е монтиран Виенски павилион, с ажурна ментална конструкция, реплика на изградения през 1936 година Централен павилион. Той е изграден благодарение на архивни снимки и исторически сведения, достъпни в книгата за изложението. В допълнение са поставени ново осветление, пейки и съвременни детски площадки, а дърветата и цветята в парка го превръщат в райска градина.

Перлата на парка са реновираните Пеещи фонтани. През цялото време може да се насладите на светлинната феерия на езерото, вплетена в закачливата игра на водните струи.

Специалния танц на Фонтаните, представляващ зрелищно шоу с музика и светлини,  може да наблюдавате всеки четвъртък, петък и събота от 21:00ч.

Свиваш небрежно от Главната в Пловдив и неусетно вече си в „Капана“. А влезеш ли веднъж в него  – не ти се тръгва.

Кварталът е създаден като средище на занаятчии още преди 5 века, затова не се учудвай на улици с имена като „Кожухарска“, „Железарска“, Златарска“ и др., а името му е вдъхновено от завъртяната плетеница от малки улички. Днес в „Капана“ няма да срещнеш традиционни занаятчии, а съвременни творчески предприемачи. Това е така благодарение на тригодишните усилия на Община Пловдив и фондация „Пловдив 2019“ да трансформират до скоро занемарената част на града в истински културен център и квартал на творческите индустрии. Проектът е част от артистичната програма под мотото „Заедно“, с която Пловдив спечели титлата Европейска столица на културата през 2019 г.

И ако скоро не си бил там, със сигурност ще видиш промяна – вече близо 80% от малките улички са превърнати в пешеходни зони. Скоро ще бъдат почти всички. Малките сгради приличащи много на тесните холандски къщички от Амстердам са оцветени и изпълнени с нов живот, а хората - усмихнати.

Ще видиш събрани на едно място галерии, работилници, ателиета, студия, уютни заведения и магазинчета, всякакви други арт пространствa, a дори и магазин за музикални плочи! И за да не решиш, че говорим напразно – ето списък на местата, които не бива да пропускаш в „Капана“: Домът на плочата Soul Searchin’- Галерия Point-Blank - Ателие Дърводелие - What A monstar - Котка и Мишка - Галерия Ластици - Our House - Hipster Hostel – Chill Out зона - Ателие 42 -  Ръкоделницата - GG Sisters  - Art Place Kapana - Ателие Муза - Sound Trap – The Craft Station - Trap Gallery - MBG Fashion Studio - Kanape Studio - Art Salon [Incubator] - Basquiat Wine and Art - Rock Bar Download - Петното на Роршах …

Предстои да отворят врати работилница за кулинарни занаяти, италиански езиков и културен център, звукозаписно студио, арменски културно-информационен център, център за изящни и приложни изкуства, творческа работилничка за деца и възрастни, както и нова галерия и арт магазин.

Всички тези места изпълват „Капана“ с модерно културно съдържание, не само с ежедневната си работа, но и създавайки събития със социален, икономически и културен ефект за града. Случващото се в новия стар артистичен квартал на Пловдив е толкова много - концерти, изложби, фестивали, форуми,  брейнсторминг сесии и дискусии, театрални представления, откриване на инсталации, прожекции, работилници и какво ли още не, така че те съветваме да следиш редовно програмата на квартала във Facebook - https://www.facebook.com/kapana.creative.district

пл. Съединение № 1
тел.: 032/ 624 339  тел./факс: 032/ 633 106
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Лятно работно време /май-октомври/: 10:00  - 18:00
Почивен ден: понеделник
Зимно работно време /ноември-април/: 9.30 - 17.00
Почивни дни: неделя и понеделник
 
Регионалният археологически музей в Пловдив е една от най-старите културни институции в България. Официално открит през 1882 г., неговото развитие преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му обособяване като Археологически музей през 1920 година. Музеят притежава една от най-богатите колекции произведения на човешкото изкуство и бит, свързани с историята на Пловдивска област и град Пловдив - наследник на един от най-големите и значими антични градове на Балканския полуостров - Филипопол.
Регионален археологически музей в Пловдив (РАМ – Пловдив) е една от най-старите културни институции в България. Официално открит през 1882 г., неговото развитие преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му обособяване като Археологически музей през 1920 година. 
Първоначално неговите фондове са съдържали нумизматична колекция от 1500 монети, етнографски и исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги от ХVII – ХVIII в., 300 икони и картини на прочутите български художници Станислав Доспевски, Иван Лазаров, Цанко Лавренов, Николай Райнов, Златю Бояджиев и други. 
Музеят притежава една от най-богатите колекции, съдържаща близо 100.000 експоната, произведения на човешкото изкуство и бит, свързани с историята на Пловдивска област и град Пловдив - наследник на един от най-големите и значими антични градове на Балканския полуостров - Филипопол. 
 
Праисторическо изкуство
Началото на праисторическите изследвания се поставя през 40-те години на XX в. и се свързва с дейността на няколко поколения археолози. За посочения период, цялостно или сондажно, са проучени 25 многослойни обекта. Обектите "Ясатепе", кв."Университетски" - Пловдив, "Плоската могила", с. Златитрап, сел. могила "Разкопаница ", с. Маноле, праисторическото селище при с. Мулдава, както и енеолитен култов комплекс при с. Долнослав са сред най-значимите обекти на българската праистория.
Интензивната теренна работа е отлична база за изследване последователността и характеристиката на праисторическите култури, създадени по долината на р. Марица от началото на неолита до края на бронзовия век. Праисторическият фонд наброява голям брой експонати, които са класифицирани в следните колекции:
  • Сечива за производство изработени от камък, кремък, кост, рог от елен
  • Пластични изображения (антропоморфни и зооморфни) от мрамор, кост и глина
  • Керамични съдове от неолита, халколита и бронзовата епоха
  • Сечива от мед и бронз, и калъпи за отливането им
  • Накити и амулети
 
Тракийско изкуство
Етнонимът "траки" обозначава мнoгосъставното и многобройно население, което е обитавало територията на север до Карпатите, на изток до Черно море, на запад до р. Вардар и на юг до Егейско море. Траките се споменават за първи път от Омир в стих 434 от Десета песен на"Илиада". Тяхното име се разчита също в крито-микенските писмени паметници.
Херодот (V, II): "Тракийската народност е след индийската най-многобройна. Във всяка отделна област траките носят отделно име, но нравите и обичаите на цялата народност са навред едни и същи."
Регионът на Пловдив през V - I в. пр. Хр. е бил населен от тракийското племе одриси, което единствено между известните 46 тракийски племена, създава държавна организация, управлявана от царската институция. Одриската държава обхващала територията на съвременна България, Северозападна Турция и северните части на Гърция. Представителите на тракийската аристокрация били погребвани в големи могили и каменни гробници с различен план, архитектура и интериор. 
Най-ранните гробници с цистовиден план и полихромна живопис от V в. пр. Хр. се намират в района на община Калояново. Те са свързани с наследниците на първия одриски цар Терес I (480 - 440). От началото на IV в. пр. Хр., при царуването на тракийския цар Котис I (383 - 359), започва строителството на монументални зидани гробници с коридор (дромос) и гробни камери с врата за многократно посещение. Този тип гробници се намират в района на Перущица и Брестовица, Пловдив, както и при Старосел, община Хисаря.
 
Панагюрско съкровище
Съкровището е изработено в малоазийския град Лампсак и се състои от девет златни съда с общо тегло 6, 100 кг, открити през 1949 г. в околностите на град Панагюрище.
Златният сервиз за пиене включва фиала (блюдо) и осем ритона (чаши) с различни зооморфни и антропоморфни форми. Съкровището е принадлежало на все още неизвестен тракийски владетел на племето одриси, управлявал в края на IV и началото на III в. пр. Хр.
 
Древногръцко изкуство
Музеят притежава богата и разнообразна колекция от произведения на древногръцкото изкуство от V - IV в. пр. Хр., открити в надгробните могили на одриските царе край селата Дуванлий и Чернозем, община Калояново. Тя се състои от черно- и червенофигурни съдове, сребърни съдове (кантароси, фиали и скифоси) с апликирани златни фигури и митологични сцени от гръция пантеон, произвеждани в атическите ателиета. Колекцията включва също така златни женски накити за тяло и дрехи.
Римско изкуство
Античният отдел на музея съхранява над 5000 експоната разпределени в няколко колекции, които илюстрират трако-римското изкуство.
 
Колекция бронзова пластика
Колекция Бронзова пластика включва над 200 бронзови статуетки на божества, почитани от траките през I - IV в. Най многобройни са статуетките на Тракийския конник, Хермес, Херакъл, Телесфор, Силен, Фортуна.
Музеят притежава над 100 бронзови апликации на колесници, мебели, както и бронзови съдове от могилни погребения от цяла Тракия. Най-голям интерес предизвикват бронзовите съдове от погребенията при „Каменица" в Пловдив (I в.) и с. Войводиново, Пловдивско (II в.), както и колекциите от римски дипломи и медицински инструменти от I - III в.
 
Колекция антична скулптура
Колекция Антична скулптура включва 50 мраморни портретни глави, статуи на граждани и торсове на божества, открити в театъра и големите сгради, част от които са работени във Филипопол.
Музеят разполага и с образци на представителната мраморна пластика, служеща за украса на култовата и гражданска архитектура от I - IV в. - театъра, стадиона и форума на града, както и парадната улица с колонада при източната порта на Филипопол. Във фонда се пазят голяма част от фриз-архитравите, колоните и капителите на античния стадион, както и пиластрите от входа му, с изобразени атрибути на Хермес и Херакъл.
Най-представителна сред украсите на града е фриз-архитрава с изобразени здравеносните божества на Филипопол, от III в.
Музеят притежава оброчни плочи на различни божества, надгробни стели, саркофази, надгробни надписи и архитектурни елементи.
Колекция теракоти и лампи
Съдържа над 500 римски глинени лампи, работени в града и копиращи образците на атинските майстори на лампи Елпидефорос, Еютюхес, Пирейтос. От града произхожда и интересен култов съд с изобразени Зевс-Серапис и Дионис.
 
Колекция антични мозайки
Съдържа предимно пана от граждански и култови сгради от територията на Филипопол.
Мозайки в гражданската архитектура
  • Полихромна мозайка с емблема "Ейрене" от жилищна перистилна сграда, построена след Готското нашествие от 251 г.
  • Полихромна подова мозайка с емблема "Нарцис”, с делфини в ъглите, от жилищна перистилна сграда, II в.
  • Мозайка от жилищна сграда с емблема "Сини птици" II в.
  • Полихромна мозайка, открита в аподитериума на жилищна сграда с баня, V - VI в.
  • Двупластна полихромна мозайка в OPVS VERMICVLATVM, разкрита в девет помещения от термите под ул. Княз Александър, II – IV в.
  • Стенни и подови мозайки в термите под съвременното училище "Йоаким Груев" (средата на III - края на IV в.)
Мозайки в култови сгради
  • Монохромна мозайка с емблема менора и дарителски надписи от синагога, III – V в.
  • Полихромна двупластова мозайка с геометрични, фигурални изображения на птици и християнски символи от епископска трикорабна базилика с атриум портици, частично разкрита, V - VI в.
  • Монохромна мозайка от резиденция, IV в.
  • Мраморна облицовка с мозайка с изображение на елен и птици от баптистерия, V - VI в.
  • Полихромна мозайка от мартириум (раннохристиянска сграда), разположен извън укрепения град, V - VI в.
 
Средновековно изкуство
Писмените извори, историческите проучвания и археологическите разкопки, проведени през последните 30 г., дават възможност да се изгради един относително точен облик на средновековния Пловдив. Той е бил важно икономическо, политическо, културно и религиозно средище в Тракия през периода IX - XIV в.
Градоустройството му е характерно за епохата. Средновековният град се състои от вътрешен укрепен град, разположен на Трихълмието и квартали на предградието в равнината. От неговата територия и от региона произхождат голямо количество от движимите паметници на културата, съхранявани в Средновековния фонд на музея. Той съдържа 1270 инвентарни единици, разпределени по предназначението си в следните колекции: оръдия на труда, глинени съдове, въоръжение, накити, религиозни атрибути, архитектурни елементи, каменна пластика.
 
Възрожденско изкуство
През Възраждането Пловдив е най-големият и най-развитият в културно и икономическо отношение град на територията на съвременната Българска държава. В този период е създаден уникалният архитектурен ансамбъл на Трихълмието и редица други ценни паметници на духовната и материална култура.
Регионален археологически музей - Пловдив разполага с богати колекции църковна утвар, старопечатни книги, накити, пафти и колани, керамични съдове и луксозни предмети, с висока художествена стойност от епохата на Възраждането.
 
Нумизматична колекция
Нумизматичният отдел на Регионален Археологически музей - Пловдив притежава фонд от около 60.000 монети, датирани от VI в. пр. Хр. до XX в. Отделът продължава да обогатява сбирката си чрез постъпления от археологически разкопки и дарения.
Най-ранните монетни емисии са представени с елекронови и сребърни монети, сечени в градовете Кизик, Атина и о-в Тасос (архаичен и класически тип), проникнали в периода VI - IV в. пр. Хр. в Горнотракийската низина чрез стокообмен по поречието на река Марица и сухоземните пътища през Родопите. Нумизматичният фонд на музея съдържа значителен брой монети сечени от тракийски градове, владетели и племена, населявали Беломорското крайбрежие и вътрешността на Тракия, както и имитации на тетрадрахмите на Маронея и о-в Тасос от II - I в. пр. Хр., с декоративно третирани човешки и животински изображения.
Най-ранните монети сечени в древния Филипопол се отнасят към II в. пр. Хр., когато градът се е наричал Одриза и е сякъл бронзови монети с изображения на Херакъл, свещенното животно - бик и надпис WDRISWN.
Немалка част от нумизматичното богатство на музея представляват монетите, сечени в периода I - V в. сл. Хр. Филипопол е първият град във вътрешността на Тракия, който започва да сече"псевдоавтономни" монети от бронз. Императорите Домициан (81 - 96 г.), Траян (98 - 117 г.) иХадриан (117 - 138 г.), дават право на града да сече монети без посредничеството на римските легати, управляващи временно Тракия. Заедно с монетите, колекцията на музея притежава значително количество медальони, сечени като възпоменателни знаци на изтъкнати императорски представители в провинцията и градските първенци. В някои периоди те били използвани и като платежно средство.
Монетосеченето във Филипопол през периода I в.сл.Хр. започва при император Домициан (81 - 96 г.) Върху монетите и медальоните сечени във Филипопол при управлението на различните римски императори са представени изображения, свързани с топографията, религията и историята на града през I - V в. Изобразени са почитаните в тракийската религия божества като Бендида (Артемида), Орфей, Аполон Кендризийски, Евмолп, Дионис, реката Хеброс с плаващи кораби, планината Родопи, както и божества, покровителстващи града. Сечени са монети и медальони, представящи сцени от Питийските и Александрийските игри, провеждани в града по времето на император Каракала (198 - 217 г.). Надписите върху монетите показват, че самите игри са били финансирани със средства на Съюза на траките и провинциалната каса.
През Средновековието (VII - XV в.) Пловдив продължава да играе съществена роля в историческото развитие на България като стопански, търговски и културен център. От този период в нумизматичния фонд на музея се съхраняват съкровища от златни, електронови и бронзови монети, сечени при различни византийски императори. Тези съкровища са открити в самия град или околностите му.
Съществена част от фонда представлява колекцията от златни, сребърни и бронзови османски монети с различни номинали. Тези монети се датират във времето от XV до XIX в. като са представени почти всички османски владетели. Нумизматичният отдел разполага и с представителна колекция от западноевропейски монети, характерни за периода XVI - XIX в. сечени от различни европейски владетели.
Фондът на нумизматичния отдел се допълва и от колекция монети, сечени през XX в. от официалните власти в Българската държава.

 

 

 

Източник: ОП Туризъм
www.visitplovdiv.com
ул. Д-р Стоян Чомаков № 2
тел.: 032/ 625 654; факс: 032/ 626 328
www.Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Лятно работно време /април-октомври/: 9:00 - 18:00
Почивен ден: понеделник
Зимно работно време /ноември-март/: 9:00 - 17:00
Почивни дни: понеделник
Ден за безплатно посещение:
всеки първи четвъртък от месеца – за ученици, студенти и пенсионери
 
Експозицията е разположена в красивата възрожденска къща на Аргир Куюмджиоглу, построена в 1847 г. от майстор хаджи Георги. В нея е представена традиционната материална и духовна култура на българите от Пловдивския край, Родопите и Средногорието през периода на Възраждането. Сред колекциите на музея се открояват тези от медни съдове, керамика, старинни оръжия, овчарска дърворезба, накити и църковна утвар, шити и плетени дантели, костюми от цялата българска етническа територия, музикални инструменти, градски интериор.
Регионален етнографски музей – Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от такъв тип, утвърдена научно-образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение.
Регионален етнографски музей – Пловдив осъществява координационна, квалификационна и експертно-консултантска дейност за всички музеи и сбирки от културни ценности с етнографски характер на територията на Пловдив и региона. Оказва методическа помощ на общинските и частни музеи.
Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали (фолклорен, на камерната музика, класическа китара), концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, промоции на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрации на традиционни занаяти.
 
История
Идеята за създаване на етнографски музей датира от края на 1891 г. След четвърт век по предложение на Стою Шишков – учител, изследовател, журналист и издател – местната администрация решава да се създаде Окръжен музей. Неговата основна цел е събирането на материали, свързани с миналото и настоящето на Пловдивски регион в историческо, икономическо, художествено и битово отношение. Началото е поставено на 22 януари 1917 г., когато в Окръжната палата (дн. Община Пловдив) е свикано съвещание, на което е решено "да се учреди при Постоянната комисия един Окръжен музей". Правилникът на музея е одобрен на 20 юли с.г. и съгласно него музеят започва работа с директор – Йордан п. Георгиев и секретар – Стою Н. Шишков.
Следва период на събирателска работа, фотозаснемане, популяризаторска дейност. Към 1930 г. музейните ценности са над 500. През 1931- 32 г., въпреки аргументираната съпротива на Стою Шишков, от съображения за икономии, администрацията прехвърля това скромно имущество към Народна библиотека и музей – Пловдив. През 1938 г. по инициатива на кмета на града Божидар Здравков е поставено второто начало на съвременния музей: най-представителната къща на възрожденския Пловдив – Куюмджиевата, е определена за Общинска къща-музей.
На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея е отворен за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей е преименувана в Народен етнографски музей. През 1952 г. е открита постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Днес над 40-те хиляди експоната са обособени в шест фонда: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, Произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека.
 
Къща / Сграда
Едно от най-живописните кътчета в старинната част на Пловдив е около източната градска порта – Хисар капия. В този ансамбъл се откроява великолепната фасада на Куюмджиевата къща, построена през далечната 1847 г. от майстор Хаджи Георги. Тя е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща. Специалистите я определят като връх на бароковата архитектура у нас. Неин собственик е Аргир Куюмджиоглу – богат пловдивски търговец.
Куюмджиевата къща е част от Архитектурно-археологически резерват „Старинен Пловдив”. Сградата е с внушителни размери: четири етажа, всеки с площ от 570 кв. м., два големи салона, 12 стаи (всички с уникални дърворезбовани тавани) и над 130 прозореца. Акцентът е поставен върху представителния приемен салон (хайет) на втория етаж, издаден дъгообразно под портика към двора. Характерна за него е овалната централна част, завършваща със силно профилиран дъсчен таван, издигнат чрез висок изписан холкел.
Източната фасада на къщата е „стъпила” върху старата крепостна стена и е неразделна част от ансамбъла на Хисар капия.
В края на XIX век сградата е девически пансион, а по-късно шапкарска фабрика, оцетна фабрика, склад за брашно. През 1930 г. е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо. През 1938 г. по инициатива на кмета Божидар Здравков Пловдивската община и Министерството на народното просвещение подписват протокол за създаване на Общинска къща-музей, чийто приемник сега е Регионален етнографски музей – Пловдив. От 1943 г. къщата-експонат е отворена за посещения.
 
Постоянна експозиция
Музеят е място, където може да се види, пипне и усети традицията. Богатата експозиция представя традиционната култура на Тракия, Родопите и Средногорието от периода на Възраждането. В постоянна експозиция земеделието и животновъдството са представени като основни поминъци на населението от региона. От традиционните занаяти тук са намерили място едни от най-характерните за периода на Възраждането – абаджийство и гайтанджийство, грънчарство, медникарство, железарство. Златарската работилница е експонирана с целия си инвентар в прекрасния дом. Показана е част от богатата колекция накити и църковна утвар. Отделено е място за традиционни народни костюми, тъкани и килими, музикални инструменти и обреден реквизит, а съвсем пестеливо е представен градския бит. Интериорите на Копривщенска стая, Родопска стая и Пловдивска гостна стая допълват информацията за бита и културата на населението в региона.
 
Селско стопанствоФондът е комплектуван от инструменти и съдове (общо около 1000 инвентарни единици), използвани в стопанската дейност на населението в района от Родопите до Розовата долина. Илюстрирани са най-вече специфичните за областта винарство, тютюнопроизводство, оризарство, розоварство, градинарство и овцевъдство. Сред експонатите правят впечатление: барутник от рог, датиран 1757 г., календарите-рабоши, дизиите от чанове, инвентар на карловска розоварна (1876 г.).
 
Фондът е представен в две експозиционни зали.
 
Занаяти
Фондът съдържа над 7 000 инвентарни единици – занаятчийски произведения и инструменти. Основните колекции са: медни съдове (една от най-богатите в страната, с образци от средата на XVIII до края на XIX в.), порцелан, керамика, ковано желязо, накити и църковна утвар, часовници, старинно оръжие, печати, знамена на занаятчийски организации.
Четири от залите на музея са отделени за занаятите: абаджийство, грънчарство, медникарство и железарство, златарство.
 
 
Тъкани и облекло
Със своите над 11 000 експоната това е най-големият фонд на музея. Тъканите са разпределени в два дяла: дребноформатни (пешкири, месали и малки покривки) и едроформатни (килими, черги, козяци, плъсти, покривки, китеници, халища, платове за дюшеци и юргани). Уникални са датираните килими от средата и края на ХІХ в.
Богата е колекцията и от традиционни носии и градски костюми не само от региона, но и от други краища на България. Особено интересна е колекцията от бельо от края на ХІХ и началото на ХХ в.
Фондът е представен в две експозиционни зали и салона на втория етаж.
 
 
Мебели и интериор
Фондът включва над 800 експоната, които са датирани от началото на XIX до средата на XX век. Сред тях се отличават ценните колекции от изписани порцеланови чинии, газени лампи, чугунени и кахлени печки, гарнитури от мека мебел, писани ракли и сандъци.
Представителна част на фонда е разположена в три зали - гостна стая на заможно пловдивско семейство от края на XIX век, Копривщенска и Родопска стая. Стилни масички, столове, канапета и фотьойли в двата салона на музея допълват експозицията и внасят в нея разнообразие и уют.
 
Музикални инструменти и обреден реквизит
Във фонда се съхраняват 5 400 експоната. Основните колекции са: грамофони и грамофонни плочи, кавали, мартеници, великденски яйца. Фонографът от Първото пловдивско изложение, латерните, пианата, грамофоните (някои, от които са от началото на ХХ век) представят градската култура през отминалото столетие. Наред с тях фондът разполага и с разнообразни народни инструменти от региона - гайди, дудуци, кавали, гъдулки, гусли, окарини, тъпани.
В музея се съхранява голяма част от личния архив на известния български музикант, диригент и музиколог – Ангел Букорещлиев. Тук ще видите и хармониумът на Найден Геров от началото на 60-те години на ХІХ век, първият клавишен инструмент, доставен в Пловдив за светски нужди.
Фондът е представен в една експозиционна зала.
 
Фототека и Произведения на изобразителното изкуство
Произведенията на изобразителното изкуство в Регионален етнографски музей - Пловдив наброяват над 100 ценни картини, икони, статуетки, пана, дърворезби, метални пластики. Сред авторите са художници като Симеон Велков, Коста Форев, Георги Божилов - Слона, Димитър Киров, Колю Витковски.
Със своите над 2000 инвентарни единици Фототеката притежава голям информационен потенциал за научни интерпретации и илюстрации на живота в Пловдив и Пловдивския край – портрети, облекло, архитектура, бит, празнична обредност и др. По-голямата част от снимките са черно-бели, върху картон и датират от началото на ХХ век, а техни автори са най-известните фотографи по това време К. Савов, Д. Коцев, А. Коларов, А.Томов и др.
Експозицията включва уникалното платно на Иван Мърквичка “Пазар в Пловдив” (1888 г.) – едно от първите, които отразяват всекидневния живот на българския град след Освобождението.

 

 

 

 

Източник: ОП Туризъм
www.visitplovdiv.com

пл. Съединение № 1

тел.: 032/ 629 409

Лятно работно време /април-октомври/: 9:30 - 18:00
Почивен ден: събота и неделя

Зимно работно време /ноември-март/: 9:30 - 17:00

Почивни дни: събота и неделя

Ден за безплатно посещение:

всеки първи четвъртък от месеца

 

Сградата е построена през 1885 година за Областно събрание на Източна Румелия. На 19.09.1985 година тук е открита национална музейна експозиция „Съединение на България от 1885 г.”. На площ от 1000 кв. м чрез оригинални вещи, оръжие, снимки и документи се проследяват усилията на българите в изграждането на Източна Румелия като „втора” българска държава, борбата им за осъществяване на Съединението с Княжество България и неговата военна защита – Сръбско-българската война.

Експозиция „Съединение на България от 1885 г.” е разположена в сградата на Областното събрание /парламент/ на Източна Румелия. Тя е проектирана от архитект Пиетро Монтани и е едно от неговите най-значими творчески постижения. Роден в областта Савоя, той става част от многобройната колония чужденци, установили се в Пловдив след Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./. Строителството на сградата продължава от 1883 до 1885 г. под ръководството на архитект Оскар Льофе. За заседанията на депутатите е предвидена просторна парламентарна зала, а страничните крила са предназначени за работа на администрацията. На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия и Княжество България и тъй като столица на обединената българска държава е София, сградата остава без първоначалното си предназначение. През март 1886 г., със заповед на министър-председателя Петко Каравелов, в нея се настанява Пловдивската народна библиотека и музей. Близо 100 години това е най-значимият културен институт в Пловдив. През 1895 г. тук е учредена пловдивската Търговско-индустриална камара, през 1912 г. се създава и Дружеството на южнобългарските художници, организирани са първите художествени изложби. През годините автентичният вид на сградата е съхранен и тя продължава да е едно от културните средища на Пловдив.

Музейната експозиция „Съединение на България 1885 г.” е открита през 1985 г. по повод честване 100 годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия – събитие превърнало се в национален символ на новата ни история. Експозицията обхваща периода от подписването на Берлинския договор през 1878 година, който разпокъсва земите, населени с българи на пет части, до Сръбско-българската война от 1885 г. Основните акценти са върху изграждането и развитието на Източна Румелия като втора българска държава, подготовката и осъществяването на Съединението с Княжество България на 6 септември 1885 година. Върху площ от 900 кв.м. в пет зали са разположени оригинални експонати /лични вещи, печати, наградни знаци, хладно и огнестрелно оръжие/, снимки и документи на участници в Съединението и Сръбско-българската война. Подготовката и реализирането на Съединението са дело на цялото българско общество – уникален пример за единодействие на народ и водачи. Съединението дава знак за жизнеността, издръжливостта и порастналото самочувствие на българския народ. След неговото признаване българската държава разширява значително територията и увеличава населението си, а с това и влиянието си пред Великите сили и Османската империя за окончателното разрешаване на българския национален въпрос – обединението на всички населени с българи земи в едно Отечество.

 

Музейна експозиция "Девети пехотен пловдивски полк във войните за национално обединение"

Трябва ли и по какъв начин да бъде показана военната ни история в експозициите на регионалните музеи в България? Така, че да бъде различна в Пловдив, Сливен, Бургас, Варна, Русе, но да представя истината за българските войни за национално обединение. Този въпрос ни вълнува от доста години в Регионален исторически музей - Пловдив и неговия отговор намерихме в процеса на подготовката на честването на 125-годишнината от създаването на Девети пехотен пловдивски полк. Всъщност неговото точно наименование е "Девети пехотен на Н. Ц. В. Княгиня Клементина полк". Създаден е в края на 1885 г., след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, като резултат от военно-териториалното деление на страната и полковата организация. Рекрутира се в района на днешната Пловдивска област, без Карловско, Първомайско и Асеновградско и става символ на воинската доблест на пловдивчани и жителите на околните общини. Така войниците в ротите са от близки селища, познават се, заедно делят несгодите на воинския живот, подкрепят се в тежките моменти на боя. Полкът е наследник на славните традици на Четвърта опълченска дружина, която след Освобождението се разполага в Пловдив; на Втора дружина на Източнорумелийската милиция, която под командването на майор Данаил Николаев на 6 септември 1885г. обявява Съединението на България и участва в неговата военна защита на Сливница.

В експозицията, която открихме на 21 юни 2011 г. в сградата на музея на пл. "Съединение" № 1 в Пловдив, представяме подготовката и участието на полка във войните за национално обединение. Благодарение идеята на полковник Васил Делов – командир на полка в края на ХІХ век, имаме възможността да покажем изключително качествен снимков материал за офицерите, войниците, техните занятия и живот в казармите на полка – това е образът на българския воин. От военните архиви и нашите фондове издирихме фотографии от фронтовия живот, които маркират времена и места на славни победи – освобождението на Родопите и Беломорието и офицерите на полка при Шаркьой на Мраморно море по време на Балканската война; кратките но кръвопролитни сражения при Серка планина и Криволак по време на Междусъюзническата война, когато полкът участва в разгрома на сръбската Моравска дивизия; първата отбрана на Дойран и сраженията при Завоя на река Черна по време на Първата световна война, когато полкът в непрекъснати боеве губи значителна част от своите войници и офицери и поручиците поемат командването на дружините; героичните сражения при Деве баир, Крива паланка, Стражин, Страцин и Куманово през Втората световна война.

Несъмнено най-голям интерес предизвиква колекцията оръжие, с което е въоръжен полка от създаването му до неговото разформироване през 1955 г. и военните трофеи – пленено турско знаме от Родопския отряд през 1912 г., пушки, пистолети и униформи. Но не по-малък е интересът към ордените и медалите на героите от войните, картините на военния художник Христо Станчев, инструментариума на военния лекар д-р Михаил Кръстев, „военното творчество” измайсторено от войниците в окопите на Първата световна война. За да направим експозицията по-интересна за децата, възстановихме команден пункт на полка от 1917 г., когато негов командир е легендарният полковник Борис Дрангов. Тук оригинални са офицерското походно легло, полковата пишеща машина и телефон.

Показател за актуалността на тази музейна експозиция е интереса на обществеността още в процеса на нейната подготовка. Трогателни бяха жестовете на бивши войници и офицери от полка и техните наследници, които дариха ключа от неговата казарма и трофейно оръжие (полковник Генко Челибаков); манифеста за влизане на България в Първата световна война, прочетен пред полка през октомври 1915 г.; пълния набор от снимки на полковник Иван Бонев - командир на полка по време Отечествената война (неговият син д-р Боню Бонев); снимките на генерал Никола Генчев – командир на Втора пехотна дивизия (неговият син професор Любомир Генчев) и още много други. Десетки бяха хората, които дойдоха с молба за изясняване съдбата на техни дядовци и бащи – загинали воини от 9 пехотен или другите полкове на българската войска.

Тази експозиция показва един от пътищата, по който съвременните музеи трябва да търсят своята концепция за българската военна история. Тя трябва да присъства в техните експозиции вълнуваща и разнолика, защото всеки пехотен, кавалерийски или артилерийски полк пази съкровени тайни от нашето минало. Ние българите трябва да се гордеем и да не забравяме военните подвизи на своите деди. Когато във военна болница след превземането на Одринската крепост запитали войник с отрязана ръка, защо е тъй усмихнат и окрилен, той отговорил: "Да, ръката ми стана по-къса, но България стана по-голяма!" Ето така се изгражда България.

Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив” (Старият град) е разположен в Централна градска част на Пловдив върху Трихълмието (Небет, Таксим и Джамбаз тепе) и заема площ от около 35 ха. Той е формиран в следствие напрекъснат живот в продължение на векове – от Праисторическия, Тракийския, Елинския, Римския, Късноантичния, Средновековния, Възрожденския и Следосвобожденския период до наши дни. Съчетанието на преобладаващите Античност, Средновековие и Възраждане в едно самостоятелно ядро в рамките на съвременния град е единствено по рода си в нашата страна.
От римския период и късната античност в АИР „Старинен Пловдив” най-цялостно са съхранени Античният театър, Античният форум, Римският стадион, раннохристиянски базилики, обществени и частни сгради, водопроводи, улична мрежа и части от крепостните стени, изграждани през античността и средновековието.
От възрожденския период е съхранена автентичната архитектура, както и няколко църковни и училищни сгради. Жилищните сгради се разделят на две основни групи. Първата група къщи съответстват на планинския несиметричен тип, но разширен и обогатен за нуждите на градския бит. Втората група е т.нар. Пловдивска градска симетрична къща. Тази група сгради се характеризират с уникална национална интерпретация на европейския барок.
 
Общински институт "Старинен Пловдив"
ул. "Константин Стоилов" 50
Директор: +359 (0) 32 633 380
Заявки за екскурзоводи:
             +359 (0) 876 192 700
             +359 (0) 32 62 70 82 
Fax:     +359 (0) 32 62 71 32
E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
       Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

 

Източник: ОП Туризъм
www.visitplovdiv.com
Най-старите поселения на територията на днешния град са датирани в VI хилядолетие пр.н.е. Предполага се съществуването на няколко праисторически селища, като най-старото и най-значимото е това, разположено върху едно от тепетата на Пловдив, познато днес като Небет тепе.
По-късно тук е основан древнотракийският град Евмолпия. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище, и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена от големи каменни блокове без каквато и да е спойка/т.нар. циклопски градеж/.
Интересно е да се знае кога и къде започва съществуването на древния град Пловдив. Кое е мястото, на което за първи път се заселват хора и цели осем хилядолетия остават да живеят там? Това място е познато днес като Небет тепе – плато на едноименния хълм в северната част на Трихълмието.
Първоначално селището възниква в естествено укрепеното и защитено място на предната част на северния хълм. Постепенно то се разширява и към останалите хълмове, за да даде началото на най-значимия тракийски град в България. По това време тези земите са обитавани от тракийското племе беси. Учените все още не могат да дадат еднозначно мнение за името на града по това време - Евмолпия или Пулпудева.
През 342 г. пр.н.е. Филип Македонски превзема тракийското селище на Небет тепе. Това е времето, когато Македонското царство започва да се налага като най-могъщата сила на Балканския полуостров, за да достигне своя връх по времето на Александър Македонски. В този период името на града е Филипопол. След IV век пр.н.е. градът се разраства и заема мястото си на политически и икономически център на Тракия.
Различни са предположенията за това кога около Филипопол е изградена крепостна стена. Според някои учени селището става град и е укрепено още през второто хилядолетие пр.н.е. Съществуват предположения, че на това място е имало изграден владетелски комплекс и култов център. Направените нови археологически проучвания обаче водят до открития, даващи основания да се приеме, че Филипопол придобива градоустройствен и архитектурен градски облик около IV в. пр.н.е.
През периода на елинизма градът се разраства в източна посока, предимно в пределите на Трихълмието. Въпреки това последните археологически проучвания дават сведения, че по това време Филипопол започва да расте и в подножието тепетата. На Небет тепе са открити руини на жилища и укрепителни съоръжения, датирани от този период.
През I в. Филипопол е включен в пределите на Римската империя. Този акт засилва неговото значение като политически, икономически и културен център на провинция Тракия. В този период той става и град метрополия – областен център. В него са били заседанията на койнон тракон – общото събрание на траките, с представители от всички селища в провинция Тракия. Това е и периодът, през който градът "слиза" под Трихълмието в равнината. Така се запазва устройствената структура, характерна за всички градове, възникнали преди периода на Римската империя, и развили се под нейното управление: Акропол – на високо място на Трихълмието, нов град – с проведена ортогонална градоустройствена схема, и с площад (Форум) – административен и обществен център, и разположени около него обществени сгради.
Комплексът "Небет тепе" продължава да играе важна роля като елемент от укрепленията на града до XIV век, с множество допълнения и подобрения по време на Античността и Средновековието. Забележителна находка от това време е намерената цистерна (резервоар) с вместимост 350 куб. м.

 

 

Източник: ОП Туризъм
www.visitplovdiv.com
пл. Римски стадион
Стадионът е разположен в падината между Сахат тепе и Таксим тепе. С внушителните си размери - обща дължина 240 м и ширина 50 м, стадионът е събирал 30 000 души. Сега, след скорошната му реконструкция, той е възроден за нов живот и върху 14-те реда мраморни седалки можете да седнете и днес. В съвременния облик на града Стадионът на Филипопол се намира под главната пешеходна улица на Пловдив. Северната му част е достъпна за посетители. Може да се види също част от градската стена, построена през 172 г. при царуването на император Марк Аврелий, и основите на Римския акведукт на Филипопол.
Стадионът на Филипопол е изграден в началото на ІІ в. при император Адриан. Разположен е в северния край на укрепения град, между двете крепостни стени, в естествената гънка между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе.
Съоръжението с приблизителни размери 240 м дължина и 50 м ширина е събирало около 30 000 зрители.
Според епиграфските и нумизматични паметници в града периодично са се организирали Питийски игри, по подобие на тези в Гърция. Във връзка с посещението на император Каракала през 214 г. игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 г. – Кендрисийски.
Игрите били организирани от Общото събрание на провинция Тракия. В тяхна чест монетарницата на Филипопол секла специални монети с лика на властващия император и с образи от спортни състезания, провеждани на стадиона. Мраморна плоча, открита при разкопките на сфендоната, доказва, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил почитан със състезания в стадиона на Филипопол.
Атлетите се състезавали в две възрастови категории – мъже и момчета. Игрите са се ръководили от агонотети (спортни организатори). Започвали със състезание за глашатаи и тръбачи. Спортните надпревари били съпътствани и от музикални, поетически и артистични състезания.
Местата за зрителите са на 14 реда, прекъснати на места от стълбищни пътеки, които достигат до пистата. Седалките са изработени от монолитни мраморни блокове, а челата на някои от тях са украсени със стилизирана лъвска лапа.
На пл. “Римски  стадион” е експонирана северната дъговидна част на стадиона (сфендона). Под амфитеатралните редове седалки (кавея) е изграден засводен вход, който свързва пистата с подземен проход-улица, прокопан в естествения терен. Над свода е била изградена ложа. В северната страна на коридора е разкрит сектор от крепостната стена на Филипопол, изградена през ІІ в. и ремонтирана през ІІІ-ІV в.; през ІV в. тази зона е пресечена от античен акведукт.
И на филипополския стадион (както по принцип в сградите за зрелища из цялата империя) почетните зрителски места са надписани. Открити са седалки с гръцки надписи, които доказват наличието на специални места за лица с висок социален статус.
Централният вход на стадиона е оформен от зидани стълбове - пилони, облицовани с мраморни пиластри с пластична украса. Върху пиластрите са изобразени бюстове на Хермес (херми) с поставени над тях наградни вази с палмови клончета, а до тях атрибутите на Херакъл – лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели.
Можете да слезете в подземното пространство на площада, на оригиналното ниво на античния град.Достъпни за посетители са част от пистата, полукръглата част със седалки за зрители (сфендона) и панорамна стена с възстановка на изчезналото пространство на съоръжението. По протежение на главната улица са обозначени разкритите елементи от стадиона.
Римският стадион е обявен за национална културна ценност през 1995 година.

 

 

Източник: ОП Туризъм
www.visitplovdiv.com
ул. Цар Ивайло
тел.: 032/ 634 008
Лятно работно време /април-октомври/: 9:00 - 18:00
Зимно работно време /ноември-март/: 9:00 - 17:30
Ден за безплатно посещение:
всеки първи четвъртък от месеца – за ученици и пенсионери
 
Един от най-добре запазените антични театри в света. Построен в края на І – началото на ІІ век при император Траян, театърът е една от главните обществени сгради на античния Филипопол. Разположен е на южния склон на Трихълмието в седловината между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Освен за театрални представления се е използвал за гладиаторски и ловни игри.  Бил е действащ до V век и е събирал около 6 000 зрители. През 1981 г. е частично възстановен. Сега този обект е напълно адаптиран за съвременния културен живот на Пловдив и в него се провеждат различни по характер спектакли за около 3 500 зрители.
Като един от най-значимите градове в пределите на Римската империя Филипопол има своя театър, който и днес блести в сърцето на Стария град като единствения реставриран и функциониращ античен театър в България. Според  строителният надпис върху фриз-архитрава  на сценичната постройка,  театърът  е построен  през 114 – 117 г. сл. Хр. при император Марк Улпий Траян. Разположен на южния склон на Трихълмието, в седловината между Таксим тепе и Джамбаз тепе, Античният театър е една от най-значимите обществени сгради на Филипопол, забележителна с архитектурната си представителност и великолепие.
Сцената, достъпна за посетители и днес, е с фризове и статуи, а 28-те реда мраморни седалки (от които са запазени 20), са побирали около 6000 зрители. С надписи по тях за обозначени десетте квартала (фили)  на града, които носят имената на божества и митични герои. Театърът е разделен на радиални сектори посредством стръмни стълбища. Игралното поле (орхестра) е с подковообразна форма  с диаметър 26,64 м. В южната му част се издига триетажният корпус на постройката за артистите (скене).
Върху седалките са отбелязани ипочетните зрителски места с имена на магистрати и видни граждани.   Над засводения проход на втория ранг седалки е имало ложа за императора и почетните лица, изградена със средства на герусията(съветът на старейшините) на Филипопол.
В театъра се преплитат стиловите белези на елинистичния и римския театър. Основно е бил предназначен за театрални представления, но множеството административни надписи доказват,  че сградата е използвана и за седалище на Общото събрание на римската провинция  Тракия (траконкоинон). Тук са се провеждали състезания за поети, музиканти, певци и глашатаи, както и борби с животни и гладиаторски битки, свидетелство за което са специфичните особености на самата конструкция.Съществувал е до края на IV в., когато е опожарен.
Разкрит от пловдивските археолози и възстановен в началото на 80-те години на XX в., Античният театър на Филипопол е сред най-значимите от времето на Римската империя.
Днес това съоръжение е най-емблематичният паметник на непрекъснатата културно-историческа приемственост, осъществявана върху Трихълмието през вековете. Възроден за нов живот като функционираща сцена за класическа драма, танци и музика, Античният театър е привлекателно духовно средище на града, в което съвременната култура взаимодейства с непреходните ценности на миналото.

 

 

 

Източник: ОП Туризъм
www.visitplovdiv.com
Бул. Княгиня Мария Луиза
Раннохристиянската (Малка) базилика е била разположена в източните покрайнини на античния град. По план тя е трикорабна. Има една апсида и притвор. От юг е изграден малък параклис, а до северния кораб е долепен баптистерий (зала за кръщения). Общата дължина на базиликата е 20 м, а ширината и е 13 м.
Изградена е през втората половина на V в. с богата архитектурна украса – мраморна колонада между корабите, мраморна олтарна преграда, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка с геометрични мотиви.
Баптистерият има квадратен план, кръстовидна писцина (басейн) и многоцветна подова мозайка. На нея са изобразени елен, гълъби и други християнски символи. С това оформление базиликата функционира до края на VI в.
В териториите, разположени източно и североизточно от Форума (Агората) на Филипопол, в годините на ранното християнство, се оформят квартали, в които са изградени няколко християнски храма. В този сектор са открити и руините на синагогата – единствената по рода си сграда от това време, открита в България.
Руините на Малката базилика се появяват по време на строителни работи в района на бул. "Княгиня Мария Луиза".
Малката базилика е била разположена в източните покрайнини на античния град, непосредствено до вътрешното лице на крепостната стена с кула от II – IV в.
По план тя е трикорабна. Има една апсида и притвор. От юг е изграден малък параклис, а до северния кораб е долепен баптистерий. Общата дължина на базиликата, заедно с апсидата, е 20 м., а ширината и е 13 м.
Изградена е във втората половина на V в. с богата архитектурна украса – мраморна колонада между корабите, мраморна олтарна преграда, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка с геометрични мотиви. В мозайката е оформено пано с ктиторски надпис. Открити са останки от олтарна маса.
След опожаряването на сградата тя е реконструирана и обновена. Запазват се външните размери, като подовото ниво е повдигнато с около 0,70 м. Новият под е тухлен. Променено е оформлението на притвора, олтарната преграда и амвона. Тогава към северния кораб е пристроен баптистерий.
Баптистерият има квадратен план, кръстовдна писцина (басейн) и отново многоцветна подова мозайка. На нея са изобразени елен, гълъби и други християнски символи. С това оформление базиликата функционира до края на VI в.
При разкопките са намерени два ктиторски надписа. Единият е върху облицовъчна мраморна плоча от олтара на базиликата. Вторият е оформен в мозайката от червени камъчета на бял фон в центъра срещу олтарната апсида. Споменава се «патриций» и «победител», чието име било заличено. Вероятно става въпрос за Базилиск, който е византийски император през 475-476 година, а разрушаването на част от мозайката е направено съзнателно с цел заличаване на името му след неговото детрониране.

 

 

Източник: ОП Туризъм
www.visitplovdiv.com
Страница 1 от 15