A A A

Джумая джамия

ул. Железарска № 2
 
Джумая джамия е действащ мюсюлмански храм, втори по големина в пределите на днешна България със застроена площ от около 1500 кв.м. Източниците сочат различни години на изграждане на храма в периода между ХІV и ХVІ век. През ХІХ век от северната страна е изградена дървена постройка с публично предназначение /библиотека, кафене/.
Джумая джамия е главният мюсюлмански храм в Пловдив. Джамията е с размери 40 на 30 метра и е разположена в центъра на днешната пешеходна зона, западно от Стария град. Наричали я и Мурадие в чест на владетеля. Джамията е издигната на мястото на катедралната пловдивска църква „Света Петка Търновска“ скоро след завладяването на града от османската армия (1363-64 г.). По времето на султан Мурад ІІ (1421-1451) старата сграда била съборена и на нейно място издигната днешната джамия, наречена Улу Джумая джамия – главна петъчна джамия.
Джумаята е една от най-старите османски култови постройки на Балканите. Тя е и сред най-големите – внушителна правоъгълна сграда, чийто салон има размери 33 на 27 метра. Градежът й показва влиянието на византийската и старобългарската архитектурна техника - два пласта тухли са иззидани след всеки пласт дялан камък.
За разлика от по-късните еднокуполни джамии, Джумая е от т.нар. многокуполни. Куполите са девет на брой и са покрити с оловни листове. В североизточния ъгъл на главната фасада е издигнато минаре, декорирано с диагонална квадратна мрежа от червени тухли върху фон от бяла хоросанова мазилка.
Удивителната стенописна украса във вътрешността на джамията е изпълнена с богата растителна орнаментика – клонки, цветове и гирлянди, между които са вмъкнати медалиони с цитати от Корана. Стенописите датират вероятно от края на XVII и началото на XIX век. Аналогии на външната и вътрешната архитектура на пловдивската Джумая джамия можем да направим с едни от най-старите османски ултови паметници в Бурса, Одрин и София, строени в периода XIV – XV век.
По план Джумая джамия представлява голяма трикорабна сграда. Средният по-широк кораб е покрит с три полусферични купола, несени от пандативи,изградени в пространствата между островърхите арки. Страничните,по-тесни кораби са покрити с коритообразни сводове. От главния вход се открива внушителна картина, завършваща в дъното на храмовото пространство с богато декорирана олтарна ниша – михраб.
Първоначално достъп до помещението за молитви са осигурявали два входа. Докато през източния вярващите са влизали направо в джамията, северният, днес служещ като главен, чрез портал водел от пазара пред джамията към вътрешността на сградата. Днес входът от изток е зазидан. По време на подновителни работи (1785, 1818) е направена допълнителната западна врата, която вече не се използва. Минарето е в североизточния ъгъл.
Днес Джумая джамия е действащ мюсюлмански храм и се посещава не само на религиозните празници, а така също и през седмицата от мюсюлманската религиозна общност в Пловдив.

 

 

 

Източник: ОП Туризъм
www.visitplovdiv.com