A A A

Митрополитски храм "Св. великомъченица Марина"

ул. „Д-р Георги Вълкович” № 7, Старинен Пловдив

тел. 032/62-32-76

Отворен за посещение: 7:00 - 20:00

 

Храмът „Света Марина” – главен храм на Пловдивска епархия и нейното църковно управление – Пловдивска митрополия, е един от най-старите в града. Възобновен е като митрополитски храм през 1856 година върху останките от дървена църква от ХVІ век. Тук е един от най-ценните резбовани иконостаси от орехово дърво с дължина 21 метра. Над северния вход се издига многоетажна дървена камбанария, изградена през 1870 г. със своеобразна за българските традиции архитектура.

След признаване на християнството с Миланския едикт през 313 г. в древния град Пловдив били построени епископска базилика и резиденция за духовния глава на епархията. Храмът, съществувал във времето след този период, бил построен най-вероятно в V в. и съществувал до края на VІ в., тъй като бил унищожен при славянски нашествия. Според проучванията на тези изследователи тогавашния храм бил посветен на свети апостол Павел. Храмът е бил разрушаван неколкократно.

През средата на ХVІІІ в. отново църквата била опожарена. Сред първите ктитори при възстановяването й били хаджи Андон, Константин Маврудиоглу, Коста Атанасов и свещеник Яни. След това видният пловдивчанин Иван Коюмджиоглу заедно с други местни жители събрали още средства за довършителните работи на храма. Окончателно той бил завършен през 1783 г. по времето на тогавашния пловдивски митрополит Кирил. През 1828 г. започнала изработката на нов иконостас за храма, амвон и балдахин за Светия Престол. Майсторите резбари, които извършили това, били Коста Коци и Коста Пасико от Мецово, представители на Дебърската резбарска школа. Главният ктитор, който дарил средства за изработката на този уникален по своята същност иконостас, бил Душко Петков Моравенов от Копривщица.

В днешния си вид църквата била изградена през средата на ХІХ в. и по-точно през 1851 г., когато тя била съзидана от основи с камък. При изграждането работили майсторите от прочутата Брациговска школа, ръководени от Никола Томчев – Устабашийски. По своята същност църквата представлявала типична за възрожденския период базилика, състояща се от три кораба, разделени помежду си от два реда колони с капители и полукръгли арки между тях. Куполът e с многостенна форма. В западната част на храма се намира открита колонада – нартика, която e изписана с библейски сцени от зографа Никита Одринчанин през 1858 г. Общо сцените са 29, като 24 от тях са старозаветни.

Когато започнало изграждането на новия, по-голям храм, направеният по-рано резбован иконостас бил демонтиран и щом църквата била завършена, той отново бил поставен. Отляво на царските двери на този иконостас била поставена иконата на Божията Майка Света Богородица с Младенеца Иисус, а отдясно – иконата на Спасителя Христос. И двете били изрисувани от Станислав Доспевски през 1868 г.

Храмът бил завършен окончателно през 1856 г. и бил най-тържествено осветен от пловдивския митрополит Хрисант в деня на Св.Св. Константин и Елена – 21 май.

В храма се съхраняват днес и две стари певници. Те имат осемстенна форма, украсени са с инкрустирани костени и дървени пластини. Според проучванията те били работени през 1775 г. от Христо Баро от Трикала.

В северната част на двора, над входа, е построена дървената камбанария на храм „Света Марина”. Тя била завършена през 1869-1870 г. Представлява отделна от храма постройка и събужда любопитството на всеки, който посети храма. Реставрирана е през 1953 г. Днес „Света Марина” е единственият пловдивски храм с най-голям брой камбани. Храмовият празник се чества на 17 юли, когато според православния календар се почита паметта на света великомъченица Марина. В храма се съхранява като голяма светиня и частица от светите мощи на света великомъченица Марина.

 

 

Източник: ОП Туризъм
www.visitplovdiv.com