A A A

Храм - параклис "Свети Николай"

ул. Митрополит Паисий / ул. Тодор Самодумов
 
Църквата „Свети Николай” се намира на самото Таксим тепе в град  Пловдив, на около 70-80 м западно от църквата ”Света Богородица”. Тя е параклис към катедралната църква. Предполага се, че била строена по времето на  българския владетел Иван Александър, някъде около 1355 г. и още тогава била посветена на  Свети Николай.
В самото начало на ХІХ в. параклисът бил възстановен с отпуснати  от настоятелството на храм „Света Богородица” 4300 гроша. Поради наложените ограничения от властта тогава, ремонтът се оказал некачествен и се наложило изграждането на  нова постройка.
Сегашната сграда на параклиса датира от 1835 г., когато била съградена с дарени средства от пловдивския възрожденец Вълко Тодоров Чалъков, който живеел съвсем близо до храма.
Кои са били майсторите, издигнали сградата, не се знае със сигурност, но се предполага, че са били от Брациговската школа.
По своята същност параклисът „Св. Никола” представлява малка, еднокорабна базилика, с една абсида и размери 17,5 м на 9,80 м на 6 м.  Изградена е от неоформен камък, само източната олтарна стена и абсидата са от правилно издялани каменни блокчета. Поради стръмния и скалист терен, на който се намира храмът, притворът му е от северната страна, а не от западната, както обикновено се строят църквите. Абсидата е петстенна. Иконостасът на параклиса е от старата съборена църква, поради което той е най–старият иконостас в Пловдив. Датира от 1733 г. и е с интересна и оригинална старинна резба. Предполага се, че е изработен от местни майстори, повлияни от дърворезбата в голямата църква на Бачковския манастир. Размерите на иконостаса са 7,50 м на 3,90 м. В горната си част той е покрит с резба, която е цялостно позлатена.
Иконите в храма са изписани от възрожденските живописци Захари Зограф и Димитър Зограф. Царските икони на Иисус Христос, Света Богородица, Свети Йоан Кръстител, Свети Николай са дело на Захари Зограф. На иконостаса има и една сравнително малка икона на Свети Николай, чийто автор бил Христо Димитров – бащата на Захари Зограф.
Храмовата икона на свети Николай Чудотворец била подарена на параклиса от съпругата на чорбаджи Вълко – Рада Чалъкова. Тя е в руски стил и затова се предполага, че най- вероятно е донесена от Русия. Тя е със златни орнаменти. Архиерейският трон е също резбован. Предполага се, че е дело на дебърски майстори. Най-вероятно датира от ХVІІІ век и също е останал от стария храм. Той е с височина 3 м и ширина 80 см. На архиерейския трон  е изрисувана иконата Иисус Христос Велик Архиерей с датировка 1882 г., 26 февруари. Авторът й е неизвестен, но по стил тя прилича на  иконата „Успение Богородично”, която е  изрисувана от А. Гюдженов в 1880 г. и се намира днес в катедралната църквата „Света Богородица”  
Когато на 17 май 1841 г. умира главният дарител на храма Вълко Т. Чалъков, заради големите му заслуги за църквата, енориашите го погребват в наоса на параклиса „Свети Николай” и надгробната му плоча и до днес се пази там.

 

Източник: ОП Туризъм

www.visitplovdiv.com