ул. "Тодор Самодумов" №1
тел. 032/62-20-36
Храмът е построен на тераса откъм северната страна на високата част на хълма Джамбазтепе (на Трихълмието). Това го прави най-високо изградената християнска обител на територията на града. На това място в началото на XIX в. съществувала полуразрушена късносредновековна черква, посветена на св. Димитър Солунски Чудотворец. Средства за продължаването на строежа били дарени от заможните пловдивчани Иван Политоглу, Вълко и Стоян Теодорович Чалъкови, Стоян Куртович Чалъков, Искро Кесяков, Тодор Вълкович и др. Антон Камизопулос, търговец в Москва от гръцки произход, родом от Пловдив, подарил ценни църковни утвари за наредбата на олтара: украсено с обкови четвероевангелие, кандила и одежди за свещениците. Значителна помощ оказали и българите от „Каршияка“, пловдивския квартал на северния бряг на река Марица, които поради липса на свой енорийски храм се черкували в„Св. Димитър“. Немалко били парите за строеж, събрани от почти всички най-известни пловдивски занаятчийски еснафи, от съотечественици и от околните селища.
Вероятно храмът е построен от известния брациговски майстор Стою Иванов. Той издигнал представителна трикорабна псевдобазилика, чиято западна фасада е оформена от открит притвор с тържествена мраморна колонада. Колоните са масивни и завършват с тежки капители, поддържащи полукръгли арки. Над притвора е изградена емпория, отворена навътре към храма като балкон. Шест двойки каменни колони разделят наоса на три кораба. Свързващите ги полукръгли арки носят масивно изградените с родопски бигор полуцилиндрични сводове. Подът е изцяло покрит с бели мраморни плочи, а в средата на централния кораб са оформени мозаечни розети от цветен камък. Най-впечатляващ е мраморният иконостас, единствен паметник от този род в нашето възрожденско изкуство. Той е създаден през 1860-1869 г. от одрински и местни каменоделци, ръководени от гръцкия художник А. Калумен. Средствата за скъпия и представителен иконостас са дарени от видния жител на енорията Иван Г. Политоглу.
Иконите от стария храм са запазени и така до нас достигат ценни средновековни образци, между които се открояват образите на св. Богородица, Иисус Христос, св. Димитър, св. Мина и други, вероятно от XV до XVIII в. По-късните възрожденски икони са живописвани от зографа Никола Одринчанин (през 1852, 1857 и 1861 г.). Забележителната голяма руска икона „Св. Антоний Велики“ е дарена от един от главните ктитори при възобновяването на храма - Антон Камизопулос. Днес от старите стенописи на черквата са запазени единствено изобразените в медальони светци между арките на колонадите в наоса.
Дворното пространство на храма „Св. Димитър“ е заобиколено с високи каменни зидове. В западната част е малкият параклис-аязмо, посветен на мъчениците св. св. Кирик и Юлита. При северната страна на притвора е строената през 80-те години на XIX в. по проект на арх. Йосиф Шнитер камбанария. Едноетажната сграда на клисарницата прилепва плътно до южния ограден зид. До параклиса, изграден върху високата подпорна стена, е старият свещенически дом.
Храмът „Св. Димитър“ е свързан с борбите на българите в Пловдив за самостоятелна българска църква по време на Възраждането. След 20-те години на XX в., след масовото изселване на гърци, храмът е предоставен за известно време за религиозните нужди на руската колония в града, създадена от имигранти след Октомврийската революция в Русия.
Източник: ОП Туризъм
www.visitplovdiv.com
