A A A

Храм „Св. Димитър Солунски”

ул. "Тодор Самодумов" №1
тел. 032/62-20-36

 

Храмът е построен на тераса откъм северната страна на ви­соката част на хълма Джамбазтепе (на Трихълмието). То­ва го прави най-високо изгра­дената християнска обител на територията на града. На това място в началото на XIX в. съ­ществувала полуразрушена късносредновековна черква, посветена на св. Димитър Со­лунски Чудотворец. Средства за продължаването на строежа били дарени от заможните пловдивчани Иван Политоглу, Вълко и Стоян Теодорович Чалъкови, Стоян Куртович Чалъков, Искро Кесяков, То­дор Вълкович и др. Антон Камизопулос, търговец в Москва от гръцки произход, родом от Пловдив, подарил ценни цър­ковни утвари за наредбата на олтара: украсено с обкови четвероевангелие, кандила и одежди за свещениците. Зна­чителна помощ оказали и бъл­гарите от „Каршияка“, плов­дивския квартал на северния бряг на река Марица, които поради липса на свой ено­рийски храм се черкували в„Св. Димитър“. Немалко били парите за строеж, събрани от почти всички най-известни пловдивски занаятчийски ес­нафи, от съотечестве­ници и от околните селища.

   Вероятно храмът е построен от известния брациговски майстор Стою Иванов. Той из­дигнал представителна трикорабна псевдобазилика, чиято западна фасада е оформена от открит притвор с тържествена мраморна колонада. Колоните са масивни и завършват с теж­ки капители, поддържащи по­лукръгли арки. Над притвора е изградена емпория, отворена навътре към храма като бал­кон. Шест двойки каменни ко­лони разделят наоса на три ко­раба. Свързващите ги полукръгли арки носят масивно изградените с родопски бигор полуцилиндрични сводове. Подът е изцяло покрит с бели мраморни плочи, а в средата на централния кораб са офор­мени мозаечни розети от цве­тен камък. Най-впечатляващ е мраморният иконостас, един­ствен паметник от този род в нашето възрожденско изкуст­во. Той е създаден през 1860-1869 г. от одрински и местни каменоделци, ръково­дени от гръцкия художник А. Калумен. Средствата за скъ­пия и представителен иконо­стас са дарени от видния жи­тел на енорията Иван Г. Политоглу.

  Иконите от стария храм са за­пазени и така до нас достигат ценни средновековни образ­ци, между които се открояват образите на св. Богородица, Иисус Христос, св. Димитър, св. Мина и други, вероятно от XV до XVIII в. По-късните възрожденски икони са живописвани от зо­графа Никола Одринчанин (през 1852, 1857 и 1861 г.). Забележителната голяма руска икона „Св. Антоний Велики“ е да­рена от един от главните кти­тори при възобновяването на храма - Антон Камизопулос. Днес от стари­те стенописи на черквата са запазени единствено изобра­зените в медальони светци между арките на колонадите в наоса.

   Дворното пространство на храма „Св. Димитър“ е заоби­колено с високи каменни зидове. В западната част е мал­кият параклис-аязмо, посве­тен на мъчениците св. св. Кирик и Юлита. При северната страна на притвора е строена­та през 80-те години на XIX в. по проект на арх. Йосиф Шнитер камбанария. Едноетажна­та сграда на клисарницата прилепва плътно до южния ограден зид. До параклиса, изграден върху високата подпорна стена, е старият свеще­нически дом.

   Храмът „Св. Димитър“ е свър­зан с борбите на българите в Пловдив за самостоятелна българска църква по време на Възраждането. След 20-те години на XX в., след ма­совото изселване на гърци, храмът е предоставен за из­вестно време за религиозните нужди на руската колония в града, създадена от имигранти след Октомврийската револю­ция в Русия.

 

 

 

Източник: ОП Туризъм

www.visitplovdiv.com