A A A

Тепетата

Джендем тепе (Младежки хълм)
Джендем тепе е най-високият (надморска височина (кота терен) 307 метра) от днешните възвишения (тепета) на Пловдив. Релативната му височина спрямо средната надморска височина на град Пловдив (164 м) е 143 м. Хълмът се намира в югозападната част на града.
Младежкият хълм е първият от пловдивските хълмове обявен за защитена територия. Още през 1970 г. южната част на хълма с площ 3 ха е приела статута на природна забележителност. Целта на обявяването е запазване естествено находище на редки за нашата флора растителни видове, между които и българските и балкански реликтни ендемити четинеста звъника, подуточашково клинавче, румелийска жълтуга.
В древността е наричан Хълм на нимфите дриади. Има сведения, че огромна статуя на бог Аполон от бронз е стояла на върха на хълма до Късната Античност. В раннохристиянската епоха там се намирала голяма трикорабна базилика (обект на изследване в близкото минало от пловдивския археолог Иван Джамбов), която е издигната на мястото на разрушената от християните езическа статуя. През османския период е именуван Джин тепе (Хълм на духовете), постепенно променено на Джендем тепе. Наричали го още и Чигдем тепе (Хълм на минзухарите).

Бунарджик (Хълм на Освободителите)
Намира се на запад от централната част на града. Със своята височина от 108 m се нарежда на второ място сред седемте хълма. Името му произхожда от османската дума бунар (кладенец), заради многобройните водоизточници. В римско време е известен като „Хълма на Херкулес“, тъй като там има голяма статуя на митичния герой. Хълмът е любимо място за почивка и излети на пловдивчани и е обявен за природна забележителност.
Първото залесяване се извършва покрай издигането на Руския паметник през 1881 г., а през 1901 г. е построен и първият ресторант на открито, известен със специалитета си „жабешки бутчета“. След Втората световна война е издигнат и другият паметник, известен като "Альоша", както и Летният театър.
 
Сахат тепе (Данов хълм)
Данов хълм (Сахат тепе) се намира се в центъра на гр. Пловдив, западно от „Главната улица“. В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, хълмът е наименован Часовия хълм. С течение на времето търпи изменения, най-сериозното от които е през 1812 година (според арабския надпис над входа).Смята се, че през римско време на върха на хълма се е намирал храм на Венера. Близо до кулата се намира и радиорелейна телевизионна станция, построена на 18 януари 1956 година (на 1 юли 1960 година започва излъчване). Надморската й височина е 210 м.
 
Останалите три тепета образуват така нареченото „Трихълмие“. Там е разположен Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“
 
Небет тепе
Археологическият комплекс „Небет тепе“ е признат за паметник на културата от национално значение. В него са разкрити останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през XII век пр.Хр. прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа.
Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да било спойка, с големи сиенитни блокове в т.нар. циклопски градеж. През елинистическата епоха древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в цитадела на градския акропол, обхванал най-високите части на трите хълма. От този период са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната ѝ страна. Има запазени дебели крепостни стени, обграждащи дворец и допълнителни постройки.
При разчистване на Небет тепе е разкрита уникална потерна от римско време - таен тунел в скалния масив на северната стена от времето на Юстиниан Велики (VI век). Според предположение през него е преминавал апостол Павел. В тунела има запазено стълбище, отвеждало до десния бряг на реката: историци смятат, че някога оттам е минавала река Марица, чието корито е било толкова голямо, че е заемало днешния бул. “Шести септември“.
Запазени са също така и водохранилища, използвани при вражески обсади. Съхраненото и до днес правоъгълно водохранилище предизвиква интерес с размерите си и вместимостта от 300,000 литра.
 
Джамбаз тепе е хълм в Пловдив, съставна част на Трихълмието. Наречено е така поради стръмните скали от югоизток, където акробати и въжеиграчи давали своите представления в древността.В подножието на хълма е разположен Понеделник пазара, а в югозападния му склон е емблематичният Античен амфитеатър, изграден в началото на II век сл. Хр. по времето на император Траян (98-117) и побирал до 7 хиляди зрители.
 
Таксим тепе е също част от трихълмието.
Името му произлиза от думата таксим (на арабски означава „разпределяне“), което упоменава мястото като разпределително за древния град. Тук са се събирали водите на някогашния римски акведукт и после ги отправяли в различни посоки из Трихълмието.
През първата половина на Османското владичество го наричали Сарай тепе поради многото останки от някогашни големи сгради, дворци или жилища. През годините на българското Възраждане е известно и като Кесяково тепе по името на родолюбеца Тодор Кесяков, чиято къща била на върха на тепето.
На тепето се намира къщата на Христо Г. Данов, в която от 1975 година се помещава експозицията „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век“ на Регионалния исторически музей, Пловдив.
 
Марково тепе е било седмото възвишение на град Пловдив. Хълмът е разрушен в период от края на 19 до средата на 20 век, а от сиенитните му скали е направена по-голямата част от паважа за улици в Пловдив. През 2005 година строителен предприемач предлага построяване на 60-етажни кули-близнаци, но проектът е отхвърлен. Сега на мястото на Марковия хълм се строи голяма обществено-търговска сграда.
Старата пловдивска бохема се шегувала, че хълмът се нарича Марков, заради добивания паваж от сиенит, който бил изнасян като скъп строителен материал за Германия и всяко едно паве струвало една германска марка.
Пловдив символично си върна "Седмият хълм" с един проект, увековечаващ писатели, творили в Пловдив, с павета от разрушеното Марково тепе.
Съществуват няколко легенди за името на Марково тепе. Според една от тях в далечни времена Крали Марко яздел коня си Шарколия край Пловдив, когато чул някъде в далечината вопли и ридания. Изкачил се на върха на висок хълм, огледал се и видял три синджира роби. Кипнал Крали Марко, извадил сабята си и пришпорил коня си. Конят скочил на един по-нисък хълм и от силния удар копитата му направили четири дупки в скалата, а коремът му - една по-голяма между тях. Тези дупки са личали на върха на хълма преди да бъде разрушен. Не е известно дали са били с естествен произход или следи от тракийско светилище.

 

Източник: ОП Туризъм

www.visitplovdiv.com