A A A

Червената църква

В полите на Родопите, на около 1 км от град Перущица и на 20 км югозападно от Пловдив, се намират величествените руини на раннохристиянската базилика „Света Богородица”, наричана „Червената църква” заради цвета на стените й. Построена през IV – V век в съседство със старо езическо светилище, тя е призната за един от най-забележителните европейски архитектурни паметници от ранното средновековие. През 2012 г. Червената църква бе реставрирана и бе изградена туристическа инфраструктура.

Червената църква край Перущица е един от най-добре запазилите се рядко срещани образци на раннохристиянска византийска архитектура. За съжаление местността и останките на самата църква не са добре поддържани. Липсва маркировка, пътят е стар и разбит, но проходим, а покрай него има нахвърляни боклуци. С пустеещите полета наоколо и самотните зидове на църквата, мястото излъчва меланхолия дори и в слънчев ден. Въпреки това все още е внушително да бъдат видени на живо останките от този религиозен паметник, чиито северозападни части са се запазили на височина от 14 м.

Църквата е построена в края на 4 век, като се предполага, че по това време е функционирала като маритириум (дом за реликвите на светец). От възстановките на археолозите, проучвали останките на църквата ,става ясно, че тя е била внушителна за времето си постройка.

По-късно през 6 век сградата е превърната в базилика и към централната й част са прибавени параклис от южната страна и баптистерия (помещение, в което са се извършвали покръстванията) от север. В баптистерията все още може да бъде видяна писцината (басейнът), с форма на кръст със заоблени краища, която се е използвала за ритуала.

Вероятно през 7 век, при нашествия на печенеги и на кумански племена, са нанесени сериозни увреждания на постройката. През 11- 12 век е била извършена реновация на сградата и на стенописите й, бил е добавен портик от запад, чийто стъпала са се запазили до днес, и некропол на северозапад.

Архитектурният й план е подобен на четирилистник или на гръцки кръст със заоблени страни - около ценрталното квадратно пространство (със страна 8 м) се откриват четири конхи (полуокръжни помещения) с еднаква големина. Източната конха е ограничена от плътна стена, а при останалите - ажурни колонади позволяват да се преминава в обикалящите ги север - запад коридори. Централната част се е издигала на внушителните 17,5 м и е окончавала с купол, а конхите са достигали до 11, 5 м. Прозорци е имало само на големите стени, а също и на втория етаж. Цялата сграда е построена от червени тухли (квадри), споени с розов хоросан, от където църквата получава името си.

Фреските, остатъците от които се виждат днес на вертикалните части на северната стена и на арките при проходите, са от реставрацията през 11-12 век. Те повтарят оригиналните стенописи. Представляват детството, мъченията и чудесата на Христос. Епизодите от детството заемат северната конха, на южната са изобразени мъченията, а на западната са чудесата. По същото време подът и долната част на стените са били постлани с мозайка от малки мраморни кубчета, вероятно сиви и жълти. Многоцветното мраморно покритие достигало до 2 м височина и е било издържано в същата гама като стенописите над него.

 

Източник: ОП Туризъм

www.visitplovdiv.com