A A A

Една вълнуваща разходка през Античността и Съвремието

Продължителност: 1 ч. 30 мин. – 2 ч.

 

ОПОРНИ ТОЧКИ

Най-важните забележителности по маршрута – Античният форум, Античен одеон, Антична жилищна сграда „Ейрене“, Главната улица, Градска художествена галерия, Джумая джамия, Римския стадион, Улица „Съборна“, Катедралната църква „Успение на св. Богородица“, Римският античен театър, къща „Ламартин“, църквата „Св.св. Константин и Елена“, Иконната галерия, Хисар капия, експозиция „Българско Възраждане“, къщата на Никола Недкович, Регионален етнографски музей, Балабанова къща, къщата на Степан Хиндлиян, Баятова къща, бакалова къща, Небет тепе.

 

НАЧАЛНА ТОЧКА: ТУРИСТИЧЕСКИ ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР, ПЛ.ЦЕНТРАЛЕН

 

КРАЙНА ТОЧКА: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ КОМПЛЕКС „НЕБЕТ ТЕПЕ“

 

Къде да презаредим: ресторант-галерия „Филипополис“, културен център „Бялата къща“, сладкарница „Джумая“, кафе сладкарница „Римски стадион“, ресторант „Пиачере“, ресторант „Я узаки“, кафе сладкарница „Дриймс“, пицария „Годзила“, Коши ям, хранителен комплекс „Център“.

 

Добре дошли в Пловдив! Намирате се в сърцето на най-древния град в Европа, в който животът не е прекъсвал 8 хилядолетия. Сградата пред вас е Централна поща, а отляво на нея е централния офис на Туристически информационен център. Наоколо и под нивото на площада се намира Античният форум, датиращ от римската епоха, 1 в. от н.е. Тук е бил локализиран политическият, икономически и социален живот на древния Тримонциум. Форумът се намира на площ от 2 хектара и е разкрит през 1975 г.

Римският Одеон заема северната част на форумния комплекс. Датира от средата на 3 в. от н.е. Одеонът е бил седалище на градския съвет Тракон койнон. На това място са се провеждали много музикални и литературни събития. Одеонът е разкрит през 1988 г. и е реставриран по проект на фондация Левентис. Днес е сцена за камерни прояви.

Отляво на централния площад е Симеоновата градина. Направена е по проект на швейцареца Люсиен Шевалас, който е известне като придворен градинар на турския султан Абдул Азис от края на 19 в. Много интересни паметници, забележителни скулптури от различни времена, както и богат растителен свят могат да се видят тук. В западния край на парка са известните пеещи фонтани.

Главната улица се разстила върху останките на Римския стадион. Сградите са в еклектичен стил от края на 19  и началото на 20 в. Те обособяват ансамблови културни паметници.

Отляво виждате сградата на община Пловдив, отсреща е фонтанът с птиците. Сградата е построена през 1911-1914 г. и през тези времена е била седалище на градската полиция. Стилът на фасадата е неокласицизъм с барокови елементи.

Следващата сграда отляво е казино „Ефбет“, сградата е построена през 1925 г. и през 90-те години тук се помещава кино „Балкан“. Под земята са останките на римските терми /бани/.

Завиваме наляво покрай хотел „Стар“ и продължаваме направо, стигаме до подлез „Археологически“. Тук се помещава късноантичната жилищна сграда „Ейрене“, където могат да се видят римски мозайки от 3-4 в., както и експозицията „Античното стъкло“.

Връщаме се на главната улица, отляво виждате скулптурата на Мильо – известен пловдивски чешит от миналото, срещу нея е отбелязано мястото, където свършва Римския стадион.

Продължавайки направо на север стигаме до търговски център Екселсиор, намиращ се в сградата от 1911 г. и дело на архитект Ставрев. Стилът преплита елементи на барок и рококо. В подземието на центъра са разкрити часто от седалките на римския стадион. Мястото е много подходящо за камерни изяви.

От другата страна улицата виждате сградата на Градската художествена галерия, построена през 1881-1882  от архитект Йосиф Шнитер. Постоянната експозиция представя 230 художествени творби на известни български автори в 8 експозиционни зали.

Около 50 метра надолу по улицата стигаме до Римския стадион, едно емблематично място за Пловдив. Тук е разкрит северният край на стадиона. Друга интересна сграда тук е Джумая джамия. Стадионът датира от 2 в. от н.е., по времето на император Марк Аврелий. Дълъг е 240 метра и е щирок 50 метра. Събирал е 30 000 зрители по време на спортни игри и гладиаторски битки. Разкрит е през 1977 г. В момента продължават дейностите по проект с норвежкия директорат за културно наследство.

Джумая джамия е главния храм на мюсюлманите в града. През 1878 г. в града е имало 26 джамии, от които само две са останали днес. Джамията е построена върху християнски храм „Св. Петка“ през 1421-51 г.

Продължаваме нагоре по улица Съборна – входът към Стария град. Отдясно е катедралния храм „Успение на св. Богородица“. Иконостасът на църквата е много красив в стил ампир и има много оригинални икони от 19 в. Камбанарията е направена в честа на посрещането на руските освободители през 1878 г.

Зад църквата по стръмната улица отдясно се качваме, завиваме малко наляво и пресичаме двора на музикалната академия. Пред нас се разкрива Античният театър от римско време. Театърът е построен през  2 в от н.е. при император Траян и е сгушен между Джамбаз и Таксим тепе двете от тепетата на Трихълмието. Третото е Небет тепе. Този забележителен археологически паметник е най-внушителната публична сграда от античността и едино от най-добре запазените в света.С повече от 3 500 зрителски места, театърът днес е магнетично място за провеждане на мега събития на открито. Оттук се открива панорамна гледка към южната част на града и към Родопите.

Тръгваме си оттук и продължаваме по калдъръмените улички на Стария град. Пресичаме покрай къщата на ритора, прекрасен обекто то възрожденката епоха. Завиваме надясно покрай къща Клианти от 1846 г., реставрирана по проект на ЮНЕСКО.

На отсрещния ъгъл е импозантната фасада на къща Ламартин. Построена е от неизвестен майстор през 1829-1830 и е една от най-хубавите симетрични къщи в стария град. Днес е седалище на съюза на българските писатели. В една от стаите й е обособен музей, документиращ пребиваването на тук на френския поет и политик Ламартин, живял тук за кратко през 1833 г.

Продължаваме по ул. „Княз Церетелев“ и покрай ресторант „Пълдин“, който се помещава в паметник на културата от 17 в. – дервишкият манастир Мевлеви хане.

Няколко метра по-нагоре по улицата, после завиваме надясно и по Съборна. Сградата от дясната страна е къщата на д-р Стоян Чомаков, днес галерия „Златю Бояджиев“. Построена е през 1858-1860 в неокласически стил. От 1950 до 1980 г. тук се помещава детски отдел на националната библиотека. Днес експонира повече от 70 платна на големия пловдивски художник Златю Бояджиев.

Продължавайки надясно по улицата ще видите иконната експозиция. Открита през 1975 г., галерията има в своя фонд икони от средата на 15 и края на 19 в., предимно от южна България. Сградата се помещава в двора на православния храм „Св.св. Константин и Елена“. Реставрирана е през 1832 заедно с храм „Св. Неделя“ със специалното разрешение на султан Абдул Азис. Олтарът на „Св.св. Константин и  Елена“ е бароков с позлата, с три реда икони от известни ренесансови автори.

Излизайки от двора на църквата завийте надясно през Хисар капия, чиято последна преправка, датира от средните векове. Уникалният архитектурен ансамбъл около източната порта на града е едни от уникалните символи на града. Портата съществува тук от античността. Под нивото на калдъръма са пластове от римския период, датиращи от 2 в. от н.е. Част от този ансамбъл е правоъгълната кула, намерена под олтара на църквата „Св. св. Константин и Елена“.  По-нататък на юг се появява друг сегмент на крепостта -Кръгла кула, датираща от V-VI в, от времето на император Юстиниан Велики. На малък площад след Хисар капия, отляво се вижда къщата на Димитър Георгиади. Построена е през 1846-1848 г. собственикът на къщата, богат търговец от Пловдив, подарява къщата на дъщеря си Елена, която се омъжва за Димитър Георгиади. Днес в къщата се помещава експозиция на историческия музей – Българско Възраждане., представяща богата колекция от материали, оръжия и снимки.

До музея на Възраждането отдясно е къщата на Никола . Построена е между 1860 и 1863 г. Влизайки в двора, виждате  основната къща, сградата за прислугата и малък павилион с лице към улицата, където главно жените биха могли да седнат на чаша кафе и сладкиши и да клюкарстват, гледайки какво се случва на улицата. Къщата впечатлява със своите фини резбовани тавани и с уникалната си колекция от мебели и предмети, някои от които принадлежат към семейството на собственика.

Завийте надясно по протежение на пътя и минете обратно през Хисар капия и след това завийте надясно. Първата къща вдясно е къщата на Аргир Куюмджиоглу, построена през 1847 г.. Сградата е с площ от 570 кв. м и се състои от основна жилищна площ и обслужваща сграда. Зеленият двора с мраморния фонтан е много живописен. Тя е скрита зад високи стени с малък клюкарник на ъгъла. Днес тук се помещава Регионалният етнографски музей с богата колекция от костюми, занаятчийски предмети, фотографии и картини, които дават представа за традициите, бита и културата по време на Възраждането.

Продължавайки по улица д-р Стоян Чомаков на номер 5 ще видите типична асиметрична къща, подслоняваща днес галерия „Червеното пони“.

Няколко метра по-надолу достигате архитектурния ансамбъл на Баятовата и Бакалова къщи, датиращи от края на XVIII и началото на XIX век. Те са типични асиметрични възрожденски къщи. Една от тях, Баятовата къща е паметник на културата от национално значение, а другата - Бакалова къща е паметник с местно значение Във втората се момещава центъртъ на занаятите в Пловдив. Двете къщи са реставрирани през 2008 г. в рамките на проект, финансиран от ЮНЕСКО / Японски дарителен фонд.

И стигаме до върха на хълма, най-северната част на Стария град , където се намира Археологически комплекс Небет тепе. Той е един от най-значимите исторически паметници на Пловдив с останки от праисторически дни до средновековието. Запазени са части на северната крепостна стена на града от различни исторически епохи. Останки от древни крепостни стени от византийско време могат да се видят тук. На най-високата точка на хълма се намира разрушената крепост, която е построена от тракийско племе в 3-ти век пр. н. е. Има и резервоар за вода /средновеквната щерна/, открит в югозападния склон на Heбет тепе, който е с обем от 300 000 литра.

Връщаме се обратно към църквата „Св.св. Константин и Елена и завиваме надясно, отлявата страна е Лапидариума, а отдясно Балабановата къща, една символна забележителност на културния живот в Пловдив. През последните две десетилетия къщата е място за стотици литературни събития, театрални постановки, концерти, изложби, срещи и дебати с някои от най-великите художници на страната. Тя е построена в началото на XIX век, по-късно е разрушена и през 1979 г.  е възстановена след запазените оформления на великия архитект Христо Пеев.

От двора на Балабановата къща през вратичката на оградата, влизаме в съседния двор на къща Хиндлиян.. Тя е построена от неизвестен майстор през 1835-1840, следвайки предпочитанията на вкуса на собственика. Покрай къщата има и сервизни помещения, баня и складово помещение в двора. Това е най-богато украсената къща в стария град. Чирпанските майстори Мока и Мавриди са работили в продължение на около шест месеца, декорацията на всички стаи и на екстериора е украсена с гирлянди от растения и геометрични орнаменти, натюрморти и пейзажни композиции.

Напускайки този красив дом, се обръщаме се наляво по улица Артин Гидиков, в края се качваме нагоре по стълбите, иззизаме отново на улица Съборна и през Римския площад се връщаме обратно на главната улица.

Благодаря ви, че посетихте нашия забележителен град!

Ще се радваме скоро да се видим отново.

 

Източник: ОП Туризъм

www.visitplovdiv.com